Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Твоите колеги споделят ли тази оценка?

Той кимна.

— Наричат ме Хрътката. Както казах, това ми е работата.

Аромат на евтин парфюм от бакалия възвести идването на сервитьорката. Имаше тъмночервена коса, беше стройна с изключение на щръкналите гърди, тежки като дини; блузата беше разкопчана до третото копче.

— Какво ще поръчаш? — попита го тя.

— Бени отзад ли е?

— Да.

— Помоли го да приготви онова нещо с френско хлебче, пълнено с маскарпоне — каза Белкнап.

— О, това е чудесно — извика с писклив глас сервитьорката. — Опитвала съм го. Ще му кажа, добре.

— Ще вземем две — каза й Белкнап, намигвайки.

После й заговори почти шепнешком. Андреа не чу почти нищо с изключение на нещо за някакъв тип, от когото се опитвал да избяга, и за това, как тя щяла да му направи голяма услуга.

— Ще хвърлям по едно око — отговори тя с тих глас и намигна.

Езикът й беше коралово розов в ъгълчетата на устата й, като захарна роза върху торта.

— Имаш талант за сприятеляване — каза Андреа, изненадана, че гласът й прозвуча леко обидено. Възможно ли бе да ревнува?

— Не разполагаме с много време — заяви Белкнап.

Очите му сякаш зяпаха сервитьорката, но когато се обърна към нея, погледът му бе сериозен. По някаква причина Андреа се почувства разочарована. Тихичко му разказа какво й се случи предния ден. Мускулестият агент слушаше безизразно. Само когато му каза за телефонното обаждане до Дубай, повдигна едната си вежда.

— И така, какво е твоето обяснение? — попита Андреа. — Как ще ме убедиш, че не си измислят?

— Пренасочване чрез централната телефонна линия. Ако имат достъп до компютрите на централата, ще отнеме само трийсет секунди. Колко време мина, след като им даде телефонния номер и позвъняването?

— По-дълго от това — отговори Андреа. — Боже, не знам какво да мисля. Но това не означава, че имам повече основание да вярвам на твоя разказ.

— Самата истина е.

— Ти казваш така. — Тя наведе очи и се загледа в чашата с кафе, все едно, че вътре имаше някакви тайни. — И онова, което той разказа за майка ми, е напълно възможно. По-достоверно от останалите възможности от гледна точка на разума. Онова, което не ми дава мира, е, че ако той е прав, значи аз водя битка с измислени противници, плод на моето въображение. Дори не знам какво правя тук с теб.

Белкнап кимна.

— Не би трябвало да си тук. От гледна точка на разума.

— Значи си съгласен.

— Получила си задоволителни, солидни, хитро скроени обяснения. Защо не ги приемеш едно към едно? Повярвай на всичко, което ти казват, и живей дълго и щастливо. Купи си онзи апартамент в Трайбека, за който ми каза. Сега би трябвало да разговаряш с дизайнер по интериора и да обсъждате мостри и проекти за обзавеждане, вместо да разговаряш с мен. — Той се наведе напред. — Защо смяташ, че си тук?

Андреа усети, че се изчервява. Устата й пресъхна.

— Защото — настоя Белкнап — не му вярваш.

Тя отпи от чашата със студена вода, след което я изгълта на един дъх. Чашата беше празна, когато я остави на масата.

— Ние с теб имаме нещо общо. Второ чувство за нещата, които изглеждат привидни. Дали са ти разумно, логично обяснение. Но то някак не ти звучи убедително. Не си сигурна какво не е наред. Само си сигурна, че нещо не е наред.

— Моля те, не се прави, че ме познаваш.

— Само казвам. Много верни неща изглеждат неразумни. Знаеш това. Някой се опитва да ти пробута логично обяснение за онова, което се върти в главата ти. А фактът е, че на някакво интуитивно ниво ти все още не си убедена. Защото в противен случай нямаше да си тук и да пиеш най-гадното кафе в Долен Манхатън.

— Може би — отвърна тя несигурно. — А може би чувствам благодарност към теб.

— Ти си знаеш. Ако зависеше от мен, нямаше да има нужда да те спасявам преди всичко.

Андреа се загледа в лицето на Белкнап, опита се да си представи как щеше да го възприеме, ако се срещаха за първи път. Щеше да види един много хубав мъж, едър и, да, смущаващ. Неговите яки мускули не бяха от типа, който се постига във фитнес залите; те бяха хармонични, бяха мускули за работа, не за показ. Имаше и още нещо у него: волевият контрол на човек, който може, ако реши, да излезе от контрол. Силен? Да, в известен смисъл. Но повече от това. Имаше сила в самия му характер.

— Как става така, че всеки път, когато се опитам да кажа нещо хубаво за теб, ти ме възпираш? — попита тя след малко.

— Има едно езеро с дълбоки и тъмни води. А твоята лодка е съвсем мъничка. Уверили са те, че в езерото има само красиви малки рибки. Но на някакво ниво ти не вярваш в това. Ти смяташ, че има нещо голямо и страшно под водата.