Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Езеро — каза замислено Андреа. — Като Инвър Брас. Как мислиш? Дали Пол Банкрофт не е възродил Инвър Брас? Дали той не е Генезис?

— Ти какво мислиш?

— Чудя се.

— Виж, трябва да приемеш, че всичко, което ти говори, е лъжа.

— Но не го приемам — каза Андреа. — Би било прекалено очебийно, в известен смисъл, а Пол Банкрофт не е открит човек. Мисля, че много от нещата, които ми е казал, са истински. Истински може би по начин, който ние не сме напълно в състояние да разберем.

— Говориш за човек от плът и кръв, а не за някакъв гръцки бог, нали? — прекъсна я Белкнап.

— Ти не го познаваш.

— Не бъди толкова сигурна. Прекарал съм двайсет и пет години в издирване на всякакви задници. И ако се замисля, те доста си приличат.

Андреа поклати глава.

— Той не прилича на никого, когото познавам. Трябва да започнеш от там.

— Спести ми го. Обзалагам се, че понякога си обува двата крачола на панталоните на единия крак.

— О, той е много фин човек, Тод — каза тя с необясним прилив на неприязън. Андреа усети, че се изчервява; тя осъзна, че за първи път се обърна към него на малко име. Чудеше се дали и той забеляза. — Пол Банкрофт е най-интелигентният мъж, когото някой от двама ни някога ще срещне. В Института за съвременни проучвания той е общувал със световни исторически фигури като Курт Гьодел, Роберт Опенхаймер, Фрийдман Дайсън и АЛберт Айнщайн, за Бога. И те са го приемали като равен. — Тя замълча, но само за да си поеме дъх. — Може би за тебе е утеха да принизяваш останалите мъже до твоето равнище, но не знаеш колко нелепо звучи, когато става дума за Пол Банкрофт.

Изненада се колко разпалено говореше. Може би все още се надяваше, че Банкрофт ще бъде реабилитиран в нейните очи — че опасенията и подозренията й ще се окажат незаслужени. Но ако не бяха и Белкнап допуснеше грешката да подцени Пол Банкрофт, беше загубен.

— Успокой се, по дяволите — каза Белкнап. — На чия страна си в крайна сметка? Говориш така, сякаш Големият мозък те е омаял. Явно знае кои копчета да натисне.

— Дявол да те вземе — тросна се Андреа. — Вдяна ли нещо от това, което ти казах за групата „Тета“?

— Разбрах всичко и тръпки ме побиха. Това утешително ли е за теб?

— Доколкото подсказва, че поне малко си в час с реалността.

— Описваш ми някакъв голям ум с повече пари от Скрудж Макдък и някакъв смахнат план за добруването на човечеството — мрачно продължи Белкнап. — Хора от този род обикновено нанасят повече вреда от хората, които са набедени, че вършат злини.

Замислена, Андреа кимна бавно. Притесняваше я утопизмът на д-р Банкрофт. Онова, което Белкнап каза по своя груб начин, не бе далеч от истината. Великата теория, голямата идея: те се бяха превърнали в мотивираща сила на историята. В името на една утопия на книга хиляди перуанци бяха изклани от групировката „Сендеро Луминосо“; милиони измряха в Камбоджа. Идеализмът убиваше точно толкова, колкото и омразата.

— Не съм сигурна какво не би направил, ако смята, че целта го оправдава — каза тя.

— Именно — съгласи се Белкнап. — Според мен той е прекрачил границата, вероятно от дълго време. Той върши измами, пълни урните за гласуване, определя съдбините на човечеството. И точно както каза, ще направи всичко, абсолютно всичко, ако неговите теории му казват, че има основание.

— Но аз все още не смятам, че той е Генезис.

— Нямаш основание да говориш така.

— Смяташ, че греша?

— Не — отвърна той, а очите му оглеждаха улицата навън. — Мисля, че си права. Аз също смятам, че той е част от картината по някакъв начин. Има някаква връзка тук — приятел или враг, съучастник или нещо напълно различно. Но връзката. Вероятно сложна мрежа от връзки. И по един или друг начин Джаред Райнхарт е оплетен в тази мрежа. Може би и твоята майка.

Андреа потрепери.

— Но ако моят братовчед не е Генезис, кой тогава?

Очите на Белкнап отново обходиха околността.

— Когато бях във Вашингтон, една приятелка ми каза някои неща за Генезис — заговори той бавно. — Те мислят, че може би Генезис е естонец. Магнат, от типа гангстери, които станаха милиардери по време на приватизацията на държавната собственост. Нещо повече, той е сложил ръка на лъвския пай от съветския оръжеен арсенал. Говорим за оръжеен търговец от голяма величина.

— Оръжеен търговец?

Прозвуча й нелепо. Тя се обезпокои, че Белкнап отново принизява противника до своето равнище.

— Говорим за личност, която има пипала по целия свят. Човек с наистина глобален обхват и глобални амбиции. Това е бизнес, който прекрачва националните граници лесно като птиците в небето и рибата в морето. Кой би могъл да е с по-добри позиции? Това е нашият Генезис.