Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— И така, експертите си казаха професионалното мнение и ти предоставиха наличните улики — рече накрая докторът. — Ние сме дотук. При тези условия не може да се направи нищо повече. Някой да има идея какво ще правим с трупа? Няма да успеем да го пренесем в двореца преди мръкнало, а знаете, че кремират мъртвите си в рамките на двайсет и четири часа.

— Спокойно, Хектор — каза Колин. — Аджит има грижата за това. Вече се разпореди да повикат брамин. Церемонията по кремацията ще се извърши от селяните по изгрев-слънце. Ще занесем праха му обратно в Ранипур, за да бъде разпръснат над реката.

Доближи се до Бахадур и огледа тъжно разкъсаното му тяло.

— Клетото обезобразено човече — промърмори той. — Когато човек почине, винаги има неща, за които съжаляваме. Неща, които не изричаме… или пък сме казали…

В тъгата на Колин Джо долови нещо недоизказано.

— Нещо, което си казал ти ли, Колин?

Явно изпита облекчение, че има възможност да говори за това.

— Ами да, всички вие ме чухте. Изложих момчето пред всички. Последното, което му казах. Да не си прави майтап със свирката.

— На мен това предупреждение ми прозвуча доста разумно — опита се да го успокои Джо. — Малкият изглеждаше доста превъзбуден… Можеше да причини поразии. Но беше ли вложил нещо повече зад това предупреждение?

— Да, всъщност да. През нощта нещо се беше развеселил. Изненадан съм, че не си го чул, Джо.

— Напротив, чух… нещо. Продължавай.

— Е, добре, взех предпазни мерки и поставих нощна стража. Не, не бяха вътре в самия лагер. Задачата им бе да обикалят дискретно извън границите му. Затова се изненадах, когато някъде към три сутринта един от постовите дойде да ме събуди. Каза, че край палатките се появил проблем. Не можел да разбере какво точно става, но вниманието му привлякло нещо голямо и бяло, което блестяло на лунната светлина. Струваше му се важно да отида да огледам. Отидохме и установихме, че земята между палатките на Клод и капитан Мърсър, които се намират една срещу друга, един доста голям квадрат, е посипана с брашно.

— С брашно ли? — докторът беше изумен, Джо не толкова.

— Уведоми ли някого? — попита.

— Да, измъкнах горкичкия Клод от леглото. Нямаше никаква представа какво се е случило, разбира се, но като се поразсъни, беше категоричен, че Бахадур си е направил някаква слонска шега.

— И какви мерки предприе ти?

— Повиках един от слугите да помете колкото можа, след което, насърчен от Клод, сторих нещо, за което никога няма да си простя. Самите ние се държахме като хлапета. Сигурно е било заради пълнолунието, другарския дух… Знам ли и аз. Идеята беше на Клод. Направо побесня, искаше да си го върне тъпкано на малкия разбойник и да му даде урок. Както и да е, просто трябваше да сложа точка по въпроса.

— Какво направи, Колин?

Той преглътна, главата му се отпусна.

— Клод взе сметеното брашно и го пръсна пред палатката на Бахадур. После приложихме стария номер с камъка и носната кърпа и направихме следи като от тигрови лапи, които водеха право към входа. — Погледна Джо съкрушен, в очите му блестяха сълзи. — Той не би се вързал нито за миг! Лично аз съм го извеждал в джунглата десетки пъти и съм го научил да разчита следи. Наясно е с подобни номера! За нула време щеше да ни разобличи и — тогава така си мислех — да избухне в смях. Би било нормално. Обичаше да се майтапи.

Джо се опитваше да асимилира всички подробности, които сега звучаха доста неприятно, да ги свърже с фактите, които самият той си спомняше от изминалата нощ.

— Някой друг разбра ли какво сте направили двамата с Клод? Какво е направил Бахадур?

— Не мога да кажа със сигурност, защото по-късно отидох да поговоря с главния махут и изобщо не ми беше до детинщини. Малкият стана късно и докато дойде на закуска, сигурно всички са видели. И са си помислили, че си е негово дело, така си мисля, затворили са си очите и са продължили напред. Спомням си как реагира Маделин… точно така. Засмя се и подхвърли нещо като „май човекоядецът се е отбил на среднощна закуска“. Изненадан съм, че ти като детектив не си забелязал.

— Аз явно съм спал по-леко в първата половина на нощта. Пък и аз също станах късно. — Мислеше си за странната забележка на Бахадур. Беше нещо за щракване на капан, поставен от Бахадур Великия ловец. Точно така!

— Не бива да поемаш отговорността за всичко, Колин — рече след малко Джо. — Нямаш вина. Но все някой има. Някой, на когото за малко щеше да му се размине цяло убийство — ако не беше наблюдателният сър Хектор. Защото ти допусна убиецът да те заблуди, Колин. Ние с Едгар също се подведохме.