Алфред Бестър - Тигър! Тигър!

Беше златна епоха, време за големи приключения, богат живот и трудна смърт, но никой не го забелязваше. Беше време на богатство и кражби, но никой не го признаваше. Беше период на крайности, забележителен век на прищевки, но никой не го обичаше.

Всички обитаеми кътчета на Слънчевата система бяха заети. Три планети, осем сателита и единадесет билиона жители пъплеха в един от най-вълнуващите познати нам векове, но въпреки това копнееха за старите времена, както е било и както винаги ще бъде. Слънчевата система кипеше от активност: войни, изхранване, размножаване, изучаване на новите технологии, които се появяваха, преди старите да бъдат овладени, и хората се подготвяха за първото изследване на звездите в дълбокото пространство, но…

— Къде са новите хоризонти? — питаха романтиците, в момент, когато границата на разума бе отворена от един драматичен инцидент, случил се в лабораторията на Калисто в началото на двадесет и четвърти век. В лабораторията на изследователя Джонт избухнал случаен пожар, при който огънят обхванал и учения. Виковете му за помощ, естествено, се свързали с представата за пожарникар. Кой можел да бъде по-изненадан от Джонт и колегите му, когато той се оказал пред извикания пожарникар, намиращ се на седемдесет фута разстояние от лабораторията. Те загасили пламъците и се впуснали да търсят причините и начина на неговото седемдесетфутово пътуване. Телепортацията — пренасянето на човек през пространството чрез усилие на собствената мисъл — била теоретична концепция, а от дълго бреме съществували неколкостотин лошо документирани доказателства, че това се е случвало в миналото. Това бил първият случай, в който явлението ставало пред очите на професионални изследователи.

Упорито изследвали Ефекта на Джонт. Това било явление, което би разтърсило Земята, а и Джонт имал желание да обезсмърти името си. Той направил завещанието си и си взел сбогом с приятелите. Знаел, че отива на смърт, защото изследователите възнамерявали да го убият. Не можело да има никакво съмнение в това.

Дванадесет психолози, парапсихолози и неврометристи от различни области се събрали в изследователската зала. Експериментаторите затворили Джонт в нечуплив кристален съд. Отворили водния шибър, запълващ съда с вода, и пред очите на Джонт счупили ръкохватката му. Било невъзможно да се отвори съдът и да се спре вливането на вода в него.

Концепцията била, че, ако се изисква смъртноопасна обстановка, която да стимулира Джонт да се телепортира, те трябва дяволски добре да го изплашат. Съдът се пълнел бързо. Наблюдателите събирали информация с напрегнатата прецизност на екип, който наблюдава затъмнение с камера. Джонт започнал да се дави. И тогава той се оказал извън съда. От него се стичала вода и кашлял гръмогласно. Той отново успял да се телепортира.

Експертите го изследвали и го разпитвали. Наблюдавали го на рентген, правили му неврологични тестове и изследвали химическия състав на тялото му. Уверили се, че Джонт е успял да се телепортира. Тайно започнали да набират доброволци-самоубийци. Все още били на примитивното ниво на телепортацията — най-честият изход от опитите бил смърт.

Те правели кратко изложение пред доброволците за същността на опитите. Джонт ги запознавал с извършеното от него и със своите мисли при изпълнението. Едва тогава започвали опитите, които ги убивали. Те ги давели, бесели, изгаряли; въвеждали нови форми на бавна, контролирана смърт. Никога нямало съмнение у подложените на опити, че тяхната цел е смърт.

Осемдесет процента от доброволците загинали, а за агониите им и угризенията на съвестта на убийците им може да се направи забележително и ужасяващо изследване, но мястото му не е в тази история, освен ако не желаем да хвърлим светлина върху чудовищността на онези времена. Осемдесет процента от доброволците загинали, но двадесет процента джонтирали (името на откривателя веднага се превърнало в нарицателно).

— Върнете романтичните времена — настоявали романтиците, — Когато човек може да рискува живота си в името на високи идеали!

Знанията нараствали бързо. През първото десетилетие на двадесет и четвъртия век принципите на джонтация били установени и било открито първото училище от самия Чарлз Форт Джонт. Тогава петдесет и седем годишен, увековечен, той се срамувал да признае, че никога повече не се осмелил да джонтира. Примитивните времена отминали — не било вече необходимо да се плаши човек със смърт, за да го принудят да се телепортира. Научили се как да обучават хората да разпознават, подчиняват и използват още една възможност на неограниченото си съзнание.