Малкият ловец и големият тигър
Нивхска приказка
Един ловец отишъл с невръстния си син в тайгата да лови самури. Двамата навлезли в гората, насекли млади елхи и под една чаталеста бреза построили колиба.
Бащата рекъл:
— Опасно е тука, сине, страшно е…
— Аз не се боя от нищо, тате! — отвърнало момчето. — Не знам страх що е. Който и да ме нападне, ще го надвия!
Бащата взел да го кори:
— Не говори тъй! Ти си малък още, в тебе няма много сили. По-добре кажи: страхувам се от всичко!
— Не — упорствувал синът, — няма да кажа! Където не ми стигне силата, там ще надделея с ловкост и хитрина. С всякакъв враг ще се справя!
Още не издумал, ето че към колибата се приближил голям тигър: два зъба като остри саби стърчат из устата му, очите му мятат пламъци. Надзърнал в колибата и попитал:
— Кой се хвали, че всекиго ще надвие?
Като видял страшния звяр, бащата изгубил ума и дума. Едва могъл да изрече:
— Не съм казал такова нещо — аз от всички се боя… Моля те, пусни ме да изляза от колибата!…
Тигърът оставил ловеца да излезе. Оня се измъкнал и хукнал да бяга, сякаш под петите му имало въглени. От страх забравил и детето, и лъка си.
Тигърът повторно пъхнал глава в колибата и попитал:
Кой казваше, че с всякакъв враг ще се справи? Кой от нищо не се бои?
Момчето отвърнало:
— Аз от нищо не се боя! С всеки враг ще се справя!
Тигърът рекъл:
— Е, хайде тогава да се преборим. Ако ти ме надвиеш, ще ме убиеш; ако пък аз излезна по-силен ще те изям.
Големият звяр се препречил пред вратата. Момчето се опитало да се мушне под него. Той клекнал и то не могло да избяга. Подскочило то — искало да го прескочи. Звярът се изправил — не го пуска.
— Е, какво ще правиш сега, малкият?
Тогава момчето намислило една хитрина: престорило се, че пак се готви да се пъхне под тигъра. Тигърът се снишил, а то бързо като стрела го прескочило. Изтичало навън и като катерица се покатерило чак на върха на чаталестата бреза.
Спуснал се тигърът да го хване. Не успял. Засилил се, подскочил високо, ала главата му се заклещила в чатала на брезата и там увиснал. Дере тигърът с нокти брезовата кора, шиба с дългата си опашка дървото отсам и оттам, ръмжи страховито — не може да се освободи.
Видяло момчето, че врагът му се е заклещил здраво, слязло на земята и рекло:
— Е, казах ли ти аз, че всички ще надвия и от никого не се боя?
Тигърът нищо не могъл да отвърне — думите му засядали в притиснатото гърло. Престанал да шиба с опашката си, отпуснал се, изблещил очи.
Момчето погледнало своя враг и си рекло: „Защо да оставя тоя хубав тигър да умре?“ Взело брадвата, покатерило се на брезата и отсякло единия клон на чатала.
Тигърът тежко рухнал на земята. Дълго лежал, без да помръдне. По едно време дошъл на себе си и погледнал нагоре. Там, на един клон, седяло момчето. Рекъл му:
— Пожали ме ти, не ме остави да загина. Слез долу! Ще те отведа в моя дом и ще ти дам хубав подарък.
Слязло момчето и тигърът казал да се метне на гърба му. По-бързо от вятъра се понесли през тайгата. Накрая се изкачили на върха на най-високата планина. Погледнало момчето и видяло голяма зимна юрта; пред нея — яки кучета, вързани на синджир, и тигрови кожи, провесени на пръти.
Момчето слязло от гърба на тигъра, озърнало се, а от звяра — нито следа. Пред него стоял млад мъж, в краката му се валяла тигрова кожа. Почудило се момчето, не знаело какво да каже. А момъкът рекъл:
— Ние само по вашите места ходим като тигри. Тук се превръщаме на човеци. Ела с мене в моята юрта!
Влезли. А там, край огъня седял белобрад старец. Погледнал той момчето с жълтите си тигрови очи и запитал младия мъж:
— Кого си ми довел, сине?
— Тате, този млад ловец ме избави от смърт.
И момъкът разправил на баща си всичко, както е било.
— Бях почнал да се задушавам и си помислих, че е настъпил сетният ми час. И ако този млад ловец не беше отсякъл клона, щях да умра, увиснал на дървото.
Бащата излезнал и подир малко довлякъл една голяма шейна. Почнал да трупа в нея самурени кожи. Трупал, трупал, натрупал камара, по-висока от човешки бой.
Сетне рекъл на момчето:
— Хайде сега качи се отгоре и си върви у дома!
А момчето попитало:
— Как ще се върна? Не знам пътя, ще се загубя в тайгата.
— Няма да се загубиш. Шейната сама ще те отведе, тя знае пътя.
Момчето се метнало върху меките кожи. И наистина шейната тръгнала сама. Много време пътувала и накрая спряла пред родната юрта на момчето.
Читать дальше