Роберт Хюлик: Нощта на тигъра

Да припомним, че в китайския език фамилното име (изписано тук с главни букви) предшества собственото.

ДИ Жендзие

магистрат, през 676 г. от н.е., на път от Бейджоу към столицата

МИН Лян

богат земевладелец

МИН Къю

негова дъщеря

Господин МИН Гуодай

негов по-малък брат, търговец на чай

ЙЕН Юан

управител на имението на Мин

ЛЯО

иконом на имението

АСТРА

прислужничка

В приложената тук схема на китайския зодиак — неизменно рисуван с посока юг на върха — изображенията на Маймуната и Тигъра съответстват на точното им положение; останалите животни са представени само чрез цикличните им знаци. Пълната зодиакална картина, известна като Дванайсетте небесни клона, се състои от:

1. Плъх (съответстващ на Овен). 2. Вол (Телец). 3. Тигър (Близнаци). 4. Заек (Рак). 5. Дракон (Лъв). 6. Змия (Дева). 7. Кон (Везни). 8. Овен (Скорпион). 9. Маймуна (Стрелец). 10. Петел (Козирог). 11. Куче (Водолей). 12. Свиня (Риби).

Тази последователност означава също двайсет и четирите часа на денонощието: Плъх — от 23 до 1 часа през нощта; Вол — от 1 до 3 часа след полунощ, и т.н.

Друга кръгова схема (непредставена тук) се състои от Десетте земни ствола, изобразяващи също петте основни елемента и петте планети, тоест:

I — циа, II — и (едновременно дърво и Юпитер),

III — бин, IV — дин (огън и Марс),

V — моу, VI — ци (пръст и Сатурн),

VII — гън, VIII — син (метал и Венера),

IX — джен, X — гуей (вода и Меркурий).

Дванайсетте клона в съчетание с Десетте ствола представляват шейсетичен цикъл, в който съответствията са, както следва:

I — 1, II — 2, III — 3, IV — 4, V — 5, VI — 6, VII — 7, VIII — 8, IX — 9, X — 10, I — 11, II — 12, III — 1, IV — 2, и т.н. до X — 12.

Този цикъл от шейсет двойни знака стои в основата на китайската хронология. Шест цикъла изобразяват 360-те дни на една слънчева година и 12-те лунарни месеца, както и самите поредни години неизменно в серия по шейсет — Цикъл на древен Китай. 1900 г. е била означена като VII — 1, година на Плъха, а ние живеем в цикъла, започнал през 1924 г. Например 1965 г. е била означена като II — 6, година на Змията, 1966 г. — като III — 7, година на Коня, и т.н.

Разделеният на сектори осмоъгълник в средата е обяснен в послеслова.

Сгушен в дебелия си кожух, съдията яздеше самотен през пустата равнина. Денят преваляше, сивите сенки на зимната нощ вече трептяха над подгизналата, премитана от повеи земя, която пътят разсичаше като пукнатина в потъмняло огледало. Локвите отразяваха оловното небе, надвиснало като похлупак над вълничките по повърхността им. Северният вятър гонеше цял рояк тъмни дъждовни облаци към забулените в мъгла планини на хоризонта.

Унесен в дълбок размисъл, съдията беше избързал, оставяйки въоръжената си охрана на около километър назад. Приведен над врата на коня, с плътно нахлупена над ушите кожена шапка, той не откъсваше поглед от пътя. Опитваше се да обмисли предстоящите си действия. Очакваше го назначение в самата столица на империята, след два дни щеше да поеме нов пост, отреден му внезапно. Ала умът му блуждаеше и упорито се връщаше отново и отново назад към изтеклата седмица. Трагичните събития, белязали последните му дни като магистрат на Бейджоу, не му даваха мира и в съзнанието му изникваше малката, забравена от небесата област високо горе в северните планини, която бе напуснал само преди три дни.

Оттогава яздеше непрекъснато на юг през покритата със снегове северна провинция. Внезапно затопляне стопи преспите и причини катастрофални наводнения в окръга, из който се движеха сега. Още от сутринта срещаха дълги върволици селяни, които отчаяно бягаха от опустошените си нивя и едвам пристъпяха от умора, сведени под товара на оскъдната си покъщнина, с увити в изпокаляни парцали нозе. Когато по пладне спряха на пътната станция за обедния ориз, капитанът, предвождащ ескорта, докладва на съдията, че вече наближават най-опасната част от пътя — там, където Жълтата река бе заляла изцяло северния си бряг. Затова и офицерът настоя да изчакат по-подробни сведения за равнището на водите в участъка пред тях. Но магистратът реши въпреки всичко да продължи, защото беше получил нареждане да пристигне в столицата колкото може по-бързо. Освен това от картата се виждаше, че на хълма отвъд реката има крепост, в която можеше да се пренощува.

Пътят беше съвършено пуст. Само тук-там под калната вода се мяркаше някоя покривна греда от потопен чифлик — знак за доскорошното процъфтяване на плодородната равнина. Като наближиха планинския склон обаче, от лявата страна на пътя се показаха две дъсчени бараки, пред които се бяха скупчили десетина мъже. Когато стигна до групата, съдията видя, че са въоръжени хора от местното опълчение с дебели кожени калпаци и куртки и с високи до коленете ботуши. Част от пътя се беше смъкнала и отпред се виждаше широк стотина метра ров, през който се изливаше буйна мътна вода.