Роберт Хюлик: Нощта на тигъра

Мъжете се взираха тревожно в ниския плет от дървени колчета, с които бяха преградили образувалата се река. Тесен временен мост бе прехвърлен до отсрещния бряг, от който започваше гъсто обрасъл планински склон. Набързо стъкменото съоръжение беше направено от тежки дънери, привързани един за друг с дебели конопени въжета. При всеки нов прилив на водата, в която бяха наполовина потопени, те се издигаха и после отново хлътваха надолу.

— Тук е опасно да пресичате, ваша милост — извика командирът. — Течението непрекъснато се засилва, не сме в състояние да овладеем моста. По-добре се върнете. Ако въжетата се скъсат, ще трябва да градим мост на друго място.

Съдията се извърна на седлото си. Присви очи срещу бръснещия северен вятър и се вгледа в групата конници, мержелеещи се в далечината. Яздеха доста бързо и се надяваше скоро да го настигнат. Хвърли поглед към хълма отвъд речния ров и реши да рискува. Според картата на местността до Жълтата река имаше не повече от половин час езда през планината. А там ладията щеше да го прехвърли до крепостта на южния бряг.

Съдията поведе коня по хлъзгавите дънери, които опасно се поклащаха при всяко предпазливо пристъпване на уплашеното животно, а дебелите въжета проскърцваха страховито. Изведнъж по средата на прехода заприиждаха тинести вълни и той успокоително потупа жребеца по шията. Внезапно един дънер, повлечен от водата, се блъсна в моста. Талазите обляха корема на коня и намокриха ботушите на съдията. Той дръпна силно юздите и сепнатото животно стигна до втората половина от моста. Там гредите бяха сухи и скоро стъпиха на твърда почва. Конят бързо се изкатери по стръмния бряг и спря под високите дървета. Магистратът тъкмо извърна глава да огледа реката, когато се разнесе страховит трясък. Цяла грамада изкоренени дървета се бяха блъснали в халтавия мост и средната му част се изви нагоре като драконов гръбнак, въжетата се скъсаха и стволовете, закрепени един за друг, се разпиляха. Между него и другия бряг вече нямаше нищо друго, освен разпенена буйна вода. Съдията махна с камшика към мъжете, давайки им знак, че продължава напред. Нямаше как, придружителите му трябваше да изчакат да се поправи мостът, преди да го настигнат в крепостта.

След първия завой на пътя се озова под тъмния покров на извисяващите се от двете му страни дъбове. Едва сега усети, че краката му са измръзнали в подгизналите ботуши. И все пак беше истинско облекчение да усеща отново твърда почва под краката си след дългата езда през наводнения район.

Внезапно се разнесе пукот на съчки. От гъстия храсталак изскочи един конник с диво изражение. Дългите му коси бяха привързани с червена кърпа, на широките си рамене носеше наметало от тигрова кожа, на гърба му беше провесен широк меч. Той дръпна юздите и спря в средата, запречвайки демонстративно пътя. Втренчи в съдията малките си свирепи очички и заподмята в ръка късо копие.

Магистратът също закова коня си.

— Дръпни се от пътя ми! — викна той.

Другият рязко изхвърли напред копието, острието описа широк кръг и се стрелна край муцуната на коня. Магистратът дръпна поводите, за да успокои стреснатото животно, и изведнъж всички потискани в него вълнения от последните няколко дни се изляха в необуздан пристъп на ярост. Той посегна светкавично към дясното си рамо и изтегли меча от ножницата на гърба си. Замахна към разбойника, който ловко отби с върха на копието и на свой ред се опита незабавно да върне удара с дръжката. Съдията се сниши навреме и избягна на косъм удара, но в същото време успя да вдигне наточения като бръснач меч и да разсече дръжката на копието.

Нападателят се взря учуден в остатъка от свирепото си оръжие, а съдията използва мигновеното му залисване, за да приближи коня си плътно до неговия и да замахне за смъртоносен удар в тила. Но противникът се извърна незабавно и острието изсвистя покрай главата му. Той избълва цял поток от ругатни, но не посегна да извади собствения си меч. Пришпори коня си нататък по пътя и в движение извика през рамо:

— Още един плъх в капана! — после се изкиска злобно и изчезна в гъстака.

Съдията прибра меча в ножницата, подкара коня напред и си каза, че е крайно време да се съвземе. Не беше редно един нагъл горски разбойник да го изважда от равновесие. Явно трагедията в Бейджоу го бе разтърсила толкова дълбоко, че обезсърчен се запита дали някога изобщо ще съумее да си възвърне предишния душевен мир.

Не срещна никого по пътя, докато превали последното било, а на върха на хребета усети цялата мощ на ледения северен вятър. Той проникваше през дебелия кожух и го смразяваше до кости. Съдията бързо препусна надолу към брега и спря пред широкия разлив на придошлата река. Надигащите се вълни се разплискваха далеч на запад край скалистите сипеи. Отсрещният бряг се губеше зад ниско стелеща се мъгла. Нямаше и помен от ладия, само два стърчащи стълба, в които се блъскаха пенливи води, бележеха мястото на разрушения пристан. Вълните се носеха с тътен, сред тях се премятаха тежки дънери и изтръгнати из корен зелени храсти.