Роберт Хюлик: Златното божество

ДИ Жендзие

новоназначен съдия на Бънлай, окръг на североизточното крайбрежие на провинция Шантун

ХУН Лян

доверен помощник на съдията Ди и сержант в съдилището

МА Жун и ЦЯО Тай

верни помощници на съдията Ди

ТАН

старши писар в съдилището на Бънлай

ЮСУ

корейска проститутка

ЙЕ Бън

богат корабопритежател

БО Кай

негов служител

ГУ Мънпин

друг богат корабопритежател

Госпожа ГУ, по баща ЦАО

негова съпруга

ЦАО Хъсиен

техен баща, доктор по философия

КИМ Сан

служител на Гу Мънпин

ФАН Шун

главен чиновник в съдилището на Бънлай

БЕЙ Чу

изполичар на Фан Шун

БЕЙ Сунян

негова дъщеря

А Куан

скитник

ХАЙЮЕ

игумен на Храма на белия облак

ХУЙБЪН

старши монах на същия манастир

Със ЗЛАТНОТО БОЖЕСТВОзапочва кариерата на съдията Ди, който на трийсет и три годишна възраст поема първия си пост на окръжен магистрат — в Бънлай, пристанищен град до североизточния бряг на провинция Шантун.

По това време императорът от династия Тан Гаодзун (649–683) току-що е разпрострял китайското владичество над голяма част от Корея. Съгласно хронологията на КИТАЙСКИ ЗАГАДКИ съдията Ди пристига в Бънлай през лятото на 663 г. 1 1 През 665 г. съдията Ди е преместен от Бънлай в Ханюан, а през 668 г. — в Пуян, провинция Кянсу. През 670 г. става магистрат на Ланфан, на западната граница, където прекарва пет години. През 676 г. заминава за Бейджоу, далеч на север, и разрешава там последните си три случая като окръжен съдия. През същата година е назначен за председател на Столичното съдилище — Б.авт. По време на победоносния поход в Корея през есента на предходната година девойката Юсу е пленена и продадена като робиня. Цяо Тай е взел участие в похода от 661 г. като стотник.

Робърт ван Хюлик

На най-горния етаж на пивница „Скръб и радост“ трима мъже бавно отпиваха от виното си, зареяли поглед към широкия друм, извеждащ от Северната врата на имперската столица. Открай време този стар триетажен ресторант, кацнал на един обрасъл с борове хълм, беше традиционно място, където столичните чиновници имаха обичай да изпращат приятелите си, тръгнали да заемат определените им постове в провинциалните окръзи из страната, и пак тук ги поздравяваха с „Добре дошли“ при завръщането им в столицата. Както личеше и от стиховете, гравирани на главния вход, името на пивницата произтичаше от двойното й предназначение.

Небето бе забулено в облаци, ситният безрадостен пролетен дъждец като че ли никога нямаше да спре. В гробището на гърба на хълма, плътно притиснати един до друг, двама гробари се бяха подслонили под клоните на стар бор.

Тримата приятели седяха пред скромен обяд. Часът на раздялата наближаваше. Течаха последните мъчителни минути, когато човек напразно се опитва да намери най-подходящите думи. И тримата бяха трийсетинагодишни. Двамата носеха брокатени шапки на младши секретари. Третият, когото изпращаха, беше с черната шапка на окръжен съдия.

Секретарят Лян с решителен жест остави чашата си на масата и намусено се обърна към младия магистрат:

— Най-много ме дразни фактът, че това, което се каниш да направиш, е абсолютно излишно. Само да бе поискал, можеше да станеш младши секретар в столичното министерство на правосъдието и да бъдеш колега на Ху. Щяхме да продължим да си живеем в столицата и ти…

Съдията Ди отегчено поглаждаше дългата си катраненочерна брада. Изведнъж прекъсна приятеля си:

— Вече много пъти сме говорили за това и аз… — той побърза да се овладее и продължи с извинителна усмивка: — Казвал съм ви, че ми е дошло до гуша да изучавам престъпления… на книга.

— За това не е нужно да напускаш столицата — отбеляза секретарят Лян. — Няма ли достатъчно интересни случаи тук? Какво ще кажеш за старшия секретар на финансовия съвет, ако не се лъжа, казваше се Уан Уандъ? Онзи злодей, дето уби държавен служител и офейка с трийсет златни слитъка от съкровищницата… Ху Куан, главен секретар на съвета и чичо на нашия приятел, всеки ден чака новини от съда. Не е ли така, Ху?