Барбара Клевърли - Тигър в двореца

Колин и Хектор кимнаха.

— Сигурен съм, че разбирате защо съм готов да предприема следващата крачка, а именно — още една аутопсия — продължи Джо.

Хектор беше на път да се намръщи обиден, но Колин кимна.

— Разбирам какво имаш предвид, Джо. В друг случай не би ти хрумнало да поискаш аутопсия на тигър, нали?

— Именно!

— Хм, опасявам се, че няма да можете да разчитате на мен. Това ни най-малко не е в моята област — промърмори докторът.

— Не се притеснявай, Хектор — успокои го Колин. — Пред теб стои първокласен специалист по дисекция на тигри! Винаги досега съм отстранявал лично лапите, главата и кожата, при това често пъти с най-обикновен нож. Никой нищо няма да заподозре, ако се захвана да го правя по-рано от обичайното. В тази жега колкото по-рано — толкова по-добре. Ще ме придружиш ли, Джо?

Носачите бяха оставили тигрите на поляната до палатката с провизиите. Около тях се беше събрал доста народ, хората се дивяха на гигантските им размери, обсъждаха случилото се и си предаваха от уста на уста подробностите около смъртта на животните, покосени от ръката на ранения сахиб. А ето че предстоеше най-вълнуващият момент, когато сахиб О‘Конър ще ги одере. Колин и снабденият с чиста превръзка Джо бяха посрещнати с окуражителни възгласи и пуснати да огледат животните.

— Да започнем с по-младия, става ли? — предложи Колин. Джо си каза, че каквото и да му струва, трябва да не извръща поглед — все пак цялата въодушевена тълпа наблюдаваше в захлас чевръстите движения на сребърния нож по тялото. Установи, че като се съсредоточи върху деловите коментари на хинди и английски, правени от Колин, се справя по-добре. Първо паднаха лапите, отрязани с хирургическа точност.

— Следи от кръв на предна дясна. Здраво младо животно. Бих казал, около тригодишно. Ноктите му почти не са износени. Всичките пет нокътя на всяка от предните лапи са непокътнати, както и двете задни лапи с по четири нокътя. — Забелязал удивлението, изписано по лицето на Джо, додаде: — Тигрите имат само по четири нокътя на задните си крака. — Съсредоточи вниманието си върху главата. — Искаш ли да ти я препарират, за да си я сложиш над бюрото в Англия, Джо? Полага ти се по право!

Главата бе оставена настрани, за да могат дворцовите препаратори да се погрижат за нея. Беше ред на кожата, която Колин отдели най-внимателно.

— Твърди се, че човешкото месо не се отразява добре на тигрите, но трябва да ти кажа, че досега не съм открил доказателство за подобно нещо. Състоянието им винаги е било перфектно. При този — със сигурност. Да минаваме ли на другия?

Приближи се до тигрицата и из тълпата се разнесе възмутен шепот. Хората знаеха кой е истинският пакостник. Бяха наясно, че именно тигрицата бе започнала да яде хора и от месеци наред тероризираше селата им, като убиваше деца, родители и роднини. А впоследствие бе научила и сина си да напада хора. Колин пристъпи методично към същата процедура, като от време на време подхвърляше по някоя реплика на Джо.

— Когато тигърът е човекоядец, винаги е добре да се направи аутопсия. Физическите недостатъци често обясняват защо животното се е обърнало против природата си и е станало човекоядец. Забелязвам, че специално тази тигрица е била ослепена в едното око, но е видно, че раната е скорошна и едва ли тя е причината за промяна в хранителния режим.

След като отстрани три от лапите, Колин се зае с четвъртата и след малко я вдигна победоносно във въздуха.

— Ето какво било. Игли на бодливо прасе. Явно е имало тежка схватка. — Започна да брои. — Осем, девет, десет игли са проникнали доста дълбоко в лапата. Всъщност някои от тях са опрели чак в пищяла и са се показали от другата страна. Сигурно е било болезнено и я е извадило от строя. Според мен това е причината да е преминала на по-бавна и неспособна да се защитава плячка. Всичките нокти и на четирите лапи са си на мястото. Бих казал, че не е чак толкова стара. Нещо повече — предполагам, че няма тринайсет години. Тегло? Доста впечатляващи размери за женска… Бих казал около триста и петдесет фунта 54 — плюс-минус. А кожата… Прекрасна е, само дето е доста зле повредена от два куршума. Явно Едгар я е улучил странично, преди ти да я довършиш, Джо. Виж, приятелю, имаш ли нещо против да я предложа на вожда на близкото село?

— Напротив, смятам, че би било съвсем уместно — отвърна Джо и кожата бе отнесена с триумфални възгласи.

Двамата се върнаха в палатката на доктор Мънро. Всички следи от аутопсията бяха прикрити, тялото бе покрито с бял чаршаф, а Хектор седеше кротко на пост. Изслуша, повдигнал вежди, сведенията на Джо.