Барбара Клевърли - Последната кашмирска роза

Здесь есть возможность читать онлайн «Барбара Клевърли - Последната кашмирска роза» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Детектив, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Последната кашмирска роза: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Последната кашмирска роза»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Индия, 1922 година. Британците преживяват последния възход на империята. В малък гарнизон близо до Калкута умират от насилствена смърт пет офицерски съпруги — всяка година по една, все през март. Единствената връзка между случайните наглед смъртни случаи са малките червени рози, които мистериозно се появяват на гробовете на офицершите.
След петата смърт на млада жена, намерена във вана с прерязани вени, губернаторът на Бенгал отхвърля заключението за самоубийство и кани за разследване Джо Сандиландс, детектив от Скотланд Ярд и ветеран от войната, който по това време е в командировка в бенгалската полиция.
За кого ще бъде следващата кашмирска роза? Ще успее ли Джо да разкрие убиеца и неговите мотиви? Ключът към загадката, изглежда, се крие в тъмната душа на самата Индия, която предопределя екзотичния и бурен фон на романа.
„От Агата Кристи насам не се е появявала подобна книга — блестящо, класическо, стопроцентово криминале. Съвсем закономерно «Последната кашмирска роза» се превърна в световен бестселър.“
Дейли Мейл „Елегантен роман, интелигентно написан, интригуващ, с великолепна увличаща фабула.“
Сънди Телеграф

Последната кашмирска роза — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Последната кашмирска роза», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Барбара Клевърли

Последната кашмирска роза

Глава 1

Бенгал, 1910 г.

В нощта преди шестия си рожден ден Мидж Прентис се събуди под мрежата против комари и вдъхна познатите миризми на горещата индийска нощ. Усещаше се сладникава миризма на плесен от влажните кхас–кхас рогозки, висящи на вратите и прозорците, за да пазят от горещината на ранното лято; долавяше се уханието на жасмина, който растеше край къщата; носеше се дълбокият полъх, неотделим от Индия, на канали и оборски тор. Но тази вечер имаше нещо друго. Стипчив и остър — мирисът на пушек. Мидж се изправи в леглото и се озърна. По тавана на нейната стая пробягваха трепкащи огнени отражения. Тя с мъка изпълзя изпод мрежата и боса стъпи на земята. Повика баща си и се сети, че той бе заминал за Калкута. Повика майка си, но й отговори айя 1 1 Туземна дойка, бавачка (хин.). — Бел.прев. .

— Ела сега с айя, госпожичке — настоятелно рече тя. — Бързо ела. Тихо! — Айя я повдигна. — Прегърни ме и се дръж здраво. Много здраво. Стъпи върху краката ми и ще ходим заедно, както правехме, като беше бебе, и тогава онези лоши, лоши хора няма да видят моята госпожичка. Ако те скрия под сарито си, те просто ще си помислят, че айя чака друго бебе.

Бавачката покри главичката на Мидж с копринените дипли и двете се заклатушкаха към безопасно място. Преди често вървяха по този начин; това бе игра от нейното детство. Наричаше се „слонско ходене назад“ и сега тази тромава игра щеше да й спаси живота. Мидж бегло зърваше обутите в сандали крака на айя и усещаше как останалите кръжат около тях, предпазвайки се, а сетне двете се озоваха на открито. Измъкнаха се от къщата. Мъжки гласове — гласове на индийци — викаха пронизващо, отекваха изстрели, женски писък внезапно секна, а фученето на огъня, обхванал сламения покрив, стана оглушително.

Чакъл изскърца под краката на айя и тя спря.

— Седни тук — каза. — Седни тук и стой тихичко. Не мърдай. Скрий се — и тя укри Мидж между редицата високи глинени саксии, от които преливаха бугенвилии и цинии.

В офицерския стол, на половин миля разстояние, Джоно кръстоса крака под масата. Със слабо трепереща ръка си наля чаша портвайн и подаде гарафата. Той си мислеше често си мислеше — за Доли Прентис, или казано по-формално, за съпругата на майор Прентис. Беше сигурен, не си въобразяваше, че когато й помогна да си сложи наметката след танца в спортния салон, тя се приближи към него, не очебийно, но осезаемо. Да, наистина осезаемо. А той бе поставил леко изпотените си длани, защото беше топла вечер, на раменете й, и въздухът ухаеше на чувствен дамски парфюм. Какъв каза, че е, когато той доста смело изрази възхищението си? „Шипр“. Да, точно така — „Шипр“.

И това не беше всичко. Бяха танцували близо един до друг. Не е трудно при тустепа и тя бе казала почти неочаквано: „Вече си голямо момче.“ Това можеше да означава всичко; това можеше и да не означава нищо. Но той не мислеше така. В спомена си държеше нежното й тяло в рокля от червен шифон толкова близо, колкото му позволяваше смелостта.

Младшият офицер вляво от Джоно също мислеше за Доли Прентис. Знаеше, че тя само се е пошегувала, но Доли бе рекла: „Сподели си проблемите, младежо, и ще видя какво мога да направя.“ Сериозно ли го бе казала? Сигурно не. Но думите й бяха придружени от уверен и красноречив поглед и след третата чаша портвайн той реши въпреки всичко да повярва на обещанието й.

Проклетото пони! Петдесет лири! Той нямаше петдесет лири! Защо се бе хванал на тази въдица? Много добре знаеше защо. Прентис го беше предизвикал.

— Както искаш. Понито е твое за петдесет лири, но те предупреждавам — кончето си иска яздене — и ясният намек: — Доста голяма лъжица е за твоята уста!

Смяташе, че ако се осланя на снизхождението на Доли, тя може би ще се застъпи за него — ще го отърве от сделката. Вероятно би убедила съпруга си да не мами млад и неопитен офицер? Не му харесваше да се явява в ролята на невинно палаво момче, но още по-малко му се щеше отново да взима назаем.

Пък и, ей богу! Понито! Дълбоко в себе си той съзнаваше, че не би го обуздал. Понито имаше лош нрав. Беше пощурило коняря на Прентис. След една седмица животното го тръшнало по гръб, разправяха. „Дявол да го вземе!“, помисли си младежът. „Проклет да си, майор Прентис!“ И пресуши чашата.

Полковият лекар, който седеше срещу него, внимателно го наблюдаваше. Той винаги се чувстваше не на място в елегантната компания на офицерите от Кавалерията на Бейтмън. Стремеше се да преодолее чувството, но не можеше да не съпоставя блясъка на парадните им униформи в сиво и сребърно с неговата тъмносиня униформа на Индийската медицинска служба. Той всъщност не мислеше за Доли Прентис. Мислеше за Прентис. Спомни си (щеше ли някога да забрави?) публичното си посрамване, което последва след първото приветствие от страна на майор Прентис.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Последната кашмирска роза»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Последната кашмирска роза» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Бернд Улбрих
libcat.ru: книга без обложки
Сибин Майналовски
libcat.ru: книга без обложки
Ърскин Колдуел
libcat.ru: книга без обложки
Барбара Клевърли
libcat.ru: книга без обложки
Барбара Клевърли
libcat.ru: книга без обложки
Барбара Клевърли
Барбара Картленд - Английская роза
Барбара Картленд
Барбара Сэмюел - Вечная роза
Барбара Сэмюел
Бернд Френц - Последната жертва
Бернд Френц
Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна
Жозе Родригеш душ Сантуш
Отзывы о книге «Последната кашмирска роза»

Обсуждение, отзывы о книге «Последната кашмирска роза» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x