Барбара Клевърли - Последната кашмирска роза

— И тогава дошла войната.

— Да. Хората се преместили. Смъртната серия била прекратена, а — един Господ знае! — през следващите няколко години имало достатъчно убити, за които хората да се тревожат… и те забравили. Но тази пета смърт възстанови спомените. Започна да се говори, че да се омъжиш за офицер от сивите конни части е високорискована стъпка! Клюките и хипотезите доставят голямо удоволствие на офицершите и те общуват в много затворен кръг. Могат и наистина се докарват една друга до силна паника за най-дребното нещо — представяте си как им се отразява на нервите! Една от жените казва, напълно сериозно, мисля, че ще се връща в Англия. А някои от по-младите хвърлят чоп коя от тях ще е следващата жертва! Просто проява на ненужна храброст, но тя е знак, струва ми се, че напрежението става непоносимо. Инспекторе, трябва да дойдете в Паникхат и да разнищите този случай. Ще разследваме цялата история, ще решим, че тези хипотези, направени наслуки, са неоснователни, и ще успокоим дамите, или… — тя спря за момент и изражението й стана строго, — … или ще намерим това… това… копеле — извинявай, чичо, — което е убило приятелката ми, и ще бъдем напълно сигурни, че няма да може да го извърши никога отново.

Британска Индия си ляга рано. В десет часа бързото и равномерно чаткане на копита беше утихнало. Мелодични и натрапчиви, звуците на „Последната тръба“, изсвирени от тръбачите на шропшърската лека пехота, делящи гарнизона с бенгалските сиви, бяха отшумели и Джо Сандиландс, доволен от възцарилата се тишина, се залови да запише подробно бележките от деня.

Един твърде дълъг ден! Ден, започнал в десет часа сутринта в канцеларията на губернатора и преминал в пътуване с железницата до Паникхат в компанията на Нанси Дръмънд.

Част от съзнанието му бе заета от потока информация, хипотези, клюки и слухове, с който тя го засипа, а друга част — от нея. Спомни си как Нанси се облегна, краката й на срещуположната седалка, как си вееше с ветрилото, развивайки разказа си, като спираше от време на време, за да издаде заповед на носача си на завидно свободен хинди, как организираше деня, как се грижеше леденият блок, който лежеше, топейки се, в тенекиената кутия между тях на пода в купето първа класа, да бъде сменян навреме, докато влакът влизаше от една гара в друга. Спомни си как слушаше виещия в стакато вентилатор, как се взираше през прозореца в разгръщащия се тучен, сиво-зелен пейзаж.

И се сети за изненадата, с която погледът му бе привлечен от пистолет, докато тя ровеше в ръчния си багаж. Нанси улови заинтригувания му поглед.

— Андрю ме кара да го нося. Това е просто „Смит и Уесън“ 22-ри калибър и би ми отнело часове, докато го намеря, докато освободя предпазителя и после „зареди, насочи, огън!“, но Андрю е доволен. Имайте предвид, че съм доста добър стрелец.

Джо й повярва.

— Приятно е да се скриеш от любопитните очи за около час — каза тя, откривайки табакерата си. — Дори през 1922 г. няма да забележите жената на управителя да пуши на публично място! Малко ме изненадахте, инспекторе — добави.

— Изненадах ви? С какво?

— Когато чичо Джордж ми предложи да отида на вашата лекция, очаквах да видя типичен лондонски полицай. В най-добрия случай, инспектор Лестрейд.

— Е, и вие малко ме изненадахте! Аз очаквах една металносива планина от добросъвестност, жена, която сама върши подвизи и се опълчва срещу империята, ако щете. Вместо това…

Тя се засмя.

— Вместо това — какво?

„Как да отговоря сега? — помисли си той. — Ако кажа това, което е на ума ми — млада, красива, будна, енергична, талантлива — какво би си помислила за мен?“

Той пое дълбоко въздух. Ох, по дяволите!

— Вместо това вие сте млада, красива, будна, енергична и талантлива — отвърна Джо.

— Мили боже! — възкликна тя. — Тъкмо щях да отбележа същото за вас! Но кажете ми такъв ли сте?

— Да, такъв съм. Не виждам как иначе човек би могъл да се справи. Става дума за пет убийства. „Веднъж е случайност, два пъти е съвпадение, три пъти е вражеско дело“, както казват в Америка. Чудя се какво ли означава пет пъти. Хайде — започнете от самото начало и ме преведете през събитията още веднъж.

— Добре, ще започна от самото начало… Не, сега като се замисля, ще започна от края, защото той ми е най-ясен. Онзи ужас от миналата седмица. Разгледахме снимките. По съвет на Бълстроуд следователят реши, че е самоубийство, но аз видях раните, сега и вие сте ги видели, както и чичо Джордж, и мисля, че можем да започнем от тук — всички сме на мнение, че не е възможно сама да се е наранила. Просто не мога да си представя как си седим и си говорим толкова спокойно за това. За вас обаче е съвсем нормално, нали?