Барбара Клевърли - Последната кашмирска роза

— Е, наистина придобиваш известна безпристрастност, но, аз никога не съм разследвал смъртта на хора, които съм познавал. Със сигурност не и смъртта на човек, когото съм обичал. Ако някога го направя, безпристрастността вероятно би отстъпила на заден план.

— Но аз много добре познавах Пеги Съмършам. Не бяхме близки от дълго време, но може да се каже, струва ми се, че беше най-добрата ми приятелка — тя спря и за момент се замисли, а сетне рече: — В този странен индийски свят доста бързо се завързват приятелства. С Пеги имахме еднакъв произход, знаехме едни и същи вицове, и двете бяхме тормозени с английско образование — когато с някого много си приличате, силно се привързвате един към друг. А освен това Пеги беше умно и забавно момиче — тя го погледна мрачно за миг. — Разстроих се. Три години работих като медицинска сестра във Франция при условия, в които един труп не беше новина, получена и отпечатана в последната минута. Но разбирам какво имате предвид — когато става дума за близък човек…

Като научихме, че нещата вероятно не са такива, каквито изглеждат, съвсем случайно открих какво се бе случило преди войната. Мисля, че Рони Бенет го каза: „Горките бенгалски сиви офицери! Нямат късмет със съпругите си!“ Попитах го какво има предвид, а той подметна: „А нямаше ли някакъв скандал преди войната? Нямаше ли две-три внезапни кончини?“

Тогава се захванах да разпитвам и разбрах, че Алиша, съпругата на капитан Симс-Уорбъртън, се удавила, прекосявайки реката с лодка. Всички използвали лодка в онези дни, използват я и днес. След инцидента обаче странното изобретение от волска кожа било заменено с не толкова ужасяващи и много по-солидни лодки.

— Волска кожа?

— М-м. Простичко приспособление и очевидно ефективно, тъй като не съм чувала за друг инцидент с него, но, както споменах, напълно ужасяващо! Четири волски кожи се надуват (краката не се махат и стърчат във въздуха, представяте ли си!), а малка платформа свързва средните две кожи. Там сяда пътникът. И имате двама местни лодкари, изпънати като мачти от двете страни, които тласкат напред лодката с краката си. Този път обаче бил само един.

— И тя се преобърнала?

— Да. Два от кожените мехове се спукали едновременно и лодката се прекатурила, стоварвайки Алиша в реката.

— Някакви странни обстоятелства? — попита Джо. — Имало ли е други пътници? Зрители? Някой наблюдавал ли е сала?

— Много зрители. Видели с очите си случилото се от двете страни на реката. Други пътници нямало — саловете превозвали най-много по двама пътници и този ден Алиша прекосявала реката сама. Но лодкарят подробно разказал какво е станало.

— Лодкарят?

— Да. Той бил разпитан след това, разбира се. В гарнизона имам копия от бележките на следователя. Можете да ги прегледате. Лодкарят бил смел човек. Следователят го похвалил за куража. Той можел просто да изплува до брега, но видял Алиша да се бори във водата — потъвайки под тежестта на дългите си поли, предполагам, а и съществува известно съмнение дали въобще е могла да плува, — гмурнал се и се опитал да я спаси. Почти успял. Забелязали, че се борят заедно, но когато един или двама от свидетелите скочили и доплували, било твърде късно.

Но това станало отдавна през 1913 г. Сега е доста трудно да се намерят пресни доказателства — Нанси изведнъж спря, извика „Кой хе! 5 5 Ела тук! (хин.) — Бел.прев. “ към слугата в малката му кабина и издаде заповед, връщайки се към разказа си с думите: — Мисля, че чаша кафе ще ни дойде добре — освен ако не желаете нещо по-силно. Някъде имам уиски.

— Не. Не искам уиски. Твърде рано ми е да започвам от сутринта като британците в Индия. Нали си спомняте, че ми отне известно време, докато отклоня гостоприемството на чичо ви Джордж тази сутрин!

— И така, за да продължим пътуването си по улица „Памет“, връщаме се към 1912 г. и Шийла Форбс. В Паникхат хората имат един любим маршрут за разходка с кон. Всички постоянно минават по него. Пресичаш реката при брода и се изкачваш по много тясна пътечка нагоре по планинския склон.

— Планински склон? — попита Джо, като се взираше през прозореца в безкрайната шир от ниски оризища, през която минаваха.

— Спокойно, хълмовете скоро ще се появят откъм дясната страна. Разбира се, това не е съвсем планина, а по-скоро оголени, червеникави, скалисти възвишения. Пътеката не е опасна, но трябва да се ходи внимателно. Изглежда, конят на Шийла се подплашил от нещо и я хвърлил на земята. Тя яздила на дамско седло, а когато яздиш на дамско седло, можеш да разчиташ единствено на равновесието, така че в най-добрия случай малко е рисковано. По онова време всички яздели по този начин и дори днес някой старец от джунглата поглежда изкосо съпругата на управителя, че е яхнала кон. Мъже! Но това не е честно — жените са също толкова злобни!