Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— … и ги хвърлям някъде в храстите примерно. Никой не претърси района на повече от няколко крачки около тялото, пък и нямаше смисъл. И така, скатавам ги на някое дърво, изхвърлям ги или пък ги връщам тайно в лагера и ги изгарям? А може дори да ги пъхна в кладата на Бахадур — предложи услужливо Едгар.

— Да, защо не. А като се върна в Лондон, аз организирам цял отряд криминалисти да проверяват дали въпросните вещи не са изчезнали и дали по някое от седлата на слоновете няма следи от кръв — но от такова разстояние какво можем да направим, по дяволите? Мъжете ще са изминали половината път до двореца или ще са се прибрали в селата си. Изобщо, прекарваме на местопрестъпление минимално време, понеже всъщност никой не подозира, че това е местопрестъпление. Дали не трябваше да уведомим Аджит?

— Сигурен съм, че той никъде не мърда без уредите си за чупене на пръсти. Много добре знаеш защо не си казал на Аджит!

— Вярно. Убийството е извършено или от европеец, или от самия Аджит. Едно разследване, което би могло да спре дори него. За да се покаже пред нас, той би могъл да разпита няколко от селяните, да скастри някой и друг готвач… кой знае?… някой клетник може да получи безплатен еднопосочен билет за столицата.

— Подценяваш Аджит — отвърна замислено Едгар. — Което винаги е грешка. Но дай още веднъж да погледнем откъм очевидната гледна точка. Кой е имал възможност да го извърши?

— Всеки, който се е намирал в радиус от една миля — рече вяло Джо. — Тоест петимата души на платформите, Колин, който е обикалял из околността… Маделин и Стюарт? Между другото, те къде бяха? В лагера ли? Ако е така, значи можем да ги изключим.

— Не. Всъщност те също се присъединиха към нас. Чух ги да спорят по този въпрос точно преди да се качим на слоновете. Стюарт искаше да присъства на екшъна и помоли да му докарат слон. На Маделин не й се искаше, но когато ние потеглихме, той май още не се беше отказал. Кой ги знае къде са били, но всеки случай не е било далеч. Най-лесната работа е да накарат махута да остави единия от тях или и двамата за малко на земята… Проблемът е защо Стюарт или Маделин ще искат смъртта на Бахадур? Съмнявам се, че са го познавали отблизо, пък и какво биха спечелили от смъртта му?

Запазил ясни спомени от прекараната с Маделин нощ, Джо не каза нищо.

— Разбира се, щяхме да разберем повече, ако някой беше разпитал махутите — продължи след доста дълга пауза. Но как да стане? Там е запазеният периметър на Аджит. Пък и нали в крайна сметка разследваме тигър убиец.

— А не си ли склонен да мислиш — попита замислено Едгар, — че наистина е така. Не допускаш, че докторът може да е сбъркал, нали, Джо?

Джо премина през слонската порта и влезе в двора, изпълнен с мрачни предчувствия. Говинд го чакаше, стиснал в ръка поднос, върху който имаше лист хартия. Призовка! Толкова скоро? Сърцето му прескочи.

— Съобщение от сър Джордж Джардайн, сахиб. Опитваше се да се свърже с вас по телефона и изпрати красноречиви инструкции веднага щом се върнете, да му се обадите на този номер.

Джо взе листа.

— Идвам с теб — извика Едгар и въпреки възраженията на Джо настоя да го придружи.

Последваха Говинд до залата за комуникации, където имаше телефон, величествено кацнал на махагонова маса в центъра на помещението. Говинд предложи стол на Джо, намери един и за Едгар и се оттегли. Джо извади на масата полицейския си бележник заедно с молив, изтри в коленете потните си длани и вдигна слушалката. Помоли оператора да го свърже с номера в Симла. След малко гласът на сър Джордж изригна насреща му. Джо трепна и отдели слушалката от ухото си. Запита се дали някога ще успее да убеди стария си приятел, че с тази съвременна техника не е нужно да крещиш като във фуния. Даде си сметка, че Едгар ще чува всяка дума от разговора им.

— Ето те и тебе, момчето ми! Радвам се, че най-сетне успя да се добереш до телефон. Добре че Едгар се свърза с мен преди три дни, та да разбера, че Притви Сингх буквално е отлетял.

— Съжалявам, сър, тук наистина е голяма лудница — смутено започна да се извинява Джо.

— И аз така разбрах. Тези шахматни ходове са голямо изпитание за издръжливостта. Добре че Едгар прояви достатъчно организираност.

— Преди да продължим разговора, сър, бих искал да ви информирам, че Едгар седи до мен в този момент, докато разговаряме.

— Е, ами това е чудесно. Спестява ми допълнителния телефонен разговор. Ще говоря по-силно. И така, след като най-неочаквано ме сполетя новината за смъртта на Притви, се сблъсках с известен проблем. Проблем с протокола.