Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Но май са прекалили с яйцата в пудинга, ако мога така да се изразя.

— Точно казано. И Колин определено ще се съгласи с мен. Не само той, но и всеки, който разбира от тези неща. Ти стигна донякъде след много мислене и разчепкване на миналите събития, както и с малко помощ отвън. Според мен нашият разбойник не е очаквал работата му да бъде гледана под микроскоп. Това ме подсеща да ви кажа, че материята, която открих между ноктите на лапата, както и по възглавничките, е плът и косми, но не от животно, а от човек. При това е там отскоро. Готов съм да се закълна, че не е оставена при последния гладиаторски бой, пък дори той да е отпреди седмица — което определено не е така. Следите са съвсем пресни. Някой се е постарал и е поработил усърдно с четката или гребена. Невъоръжено око не би забелязало нищо. Без микроскоп си загубен. А сега, моля те, ако обичаш, би ли прибрал това нещо някъде на сигурно място? — попита накрая докторът, истински отвратен.

Прибраха багнака обратно в калъфа и в следващия миг на вратата се появи слуга. Цял разтреперан и очевидно притеснен, той остави съобщение. В покоите на господаря имали спешна нужда от доктора. Махараджа Удай Сингх умирал. Поръчал да повикат и двамата сахиби — Трууп и Сандиландс.

Преведоха ги светкавично през Новия дворец към едно северно крило, врязано в красива паркова местност с езерце, блещукащо в далечината сред дърветата. От двете страни на коридора към покоите на махараджата се беше подредил шпалир от гвардейци. Въпреки че всички стояха неподвижни като статуи, на Джо му беше напрегнато да мине между тях.

С приближаването на двамата сахиби, богато украсените резбовани порти от сандалово дърво се разтвориха и на прага се появи индийка. Беше младо момиче, облечено в кървавочервена раджпутска коприна, с черна коса, разделена на път по средата и накит със скъпоценен камък точно в средата на челото. Ръцете й от раменете до лактите бяха покрити с гривни от слонова кост, докато вървеше, на глезените й проблясваха златни верижки.

Вдигнала гордо глава, усмихната, тя се завтече да ги посрещне. Цялата сияеше. Около нея витаеше едва ли не физическо усещане за триумф.

Джо, Едгар и докторът отстъпиха встрани, зяпнали.

— Шубхада? — успя най-сетне да попита Едгар.

Погледът й ги обиколи един по един. Никой от тях не заслужи вниманието й и не бе удостоен с поздрав.

Прилив на гняв, който започна полека да си проправя път към повърхността, накара Джо да пристъпи напред и да й препречи пътя. Двама от гвардейците направиха по крачка напред, стиснали ефеса на мечовете си. По даден от Шубхада знак застинаха по местата си. Тя показа на Джо да се върне назад, като нетърпеливо тропна с крак, при което верижките около глезена й възмутено издрънчаха. Очите й бяха фиксирали горното копче на сакото му.

Когато Джо проговори, гласът му излезе тъй кадифено мек, че се наложи Шубхада леко да се наведе напред, за да чуе думите му.

— Шах — мат?

— Шах — мат. Макар че лично аз предпочитам израза „Кралят е мъртъв — да живее кралят“. — Усмихна се. Явно се забавляваше. — Винаги си струва да гледаш напред в бъдещето, капитане.

— Може би това е единственото, което му остава на човек, при положение че миналото му е изпълнено с безчестие, смърт… и вина?

Тя не издържа на унищожителния му поглед и остана на мястото си, докато той не се отстрани от пътя й и не я пусна да продължи нататък по коридора.

— Е, какво беше всичко това, по дяволите! — промърмори Едгар.

В този момент въведоха доктора в покоите на господаря, а Джо и Едгар бяха оставени да чакат в двора.

— Как си обясняваш облеклото на Нейно височество номер три? — продължи да се диви Едгар, като преди това се огледа, за да е сигурен, че гвардейците са на безопасно разстояние и не могат да чуят разговора им. — Ще ми кажеш ли най-сетне какво означаваха всички тези глупости, дето си ги разменихте? Не чух точно какво й рече, но определено й сви платната.

— Обвинението в убийство обикновено въздейства така — отвърна кратко Джо.

— Убийство? Шубхада? — прошепна невярващо Едгар. — Ти да не си се побъркал? В чие убийство я обвиняваш? Да не би…?

— Именно. Повдига ми се само като си го помисля, но отговорът ми е положителен. Бахадур.

— Е, значи все пак наистина си откачил! Тя най-малко от всички има полза момчето да умре, идиот такъв! Нали я назначиха за регент — което означава години на руля на властта. А кой знае… — Гласът му внезапно премина в друга тоналност, явно трудно понасяше мисълта, че въпреки всичко е способен да изпитва подозрения към жената на Удай. — Може пък да е имала апетити към хазната? Тя е по скъпите удоволствия. Току-виж се е изкушила да бръкне в кацата с меда.