Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Е, това не са чесала за гръб — заобяснява Едгар. — Използват се за убиване, за какво друго?! Обичайното оръжие в гладиаторски схватки. Запазен е зловещият разказ на европейски пътешественик, висш военен. Махараджата, при когото гостувал, му организирал различни видове бой за забавление — бокс, борба и тъй нататък. Накрая, за кулминация, се появили неколцина здравеняци, въоръжени с ей тия неща, и започнали буквално да късат парчета от телата си. На госта му станало толкова зле от представлението, особено когато едно кърваво парче плът му се пльоснало върху лицето, че ги помолил да прекратят.

Словоохотливостта на Едгар не можа да заблуди Джо, който съзря в нея опит да се замаскира неописуем, потресаващ ужас. Взе едно от оръжията и го обърна. Двамата го огледаха внимателно.

— Божичко, голямо е колкото десертна чиния. Но не виждам нищо нередно — всичките нокти са си по местата. Дай да видим другото.

— Аха. Един нокът липсва.

— Трябва да го занесем на доктора. В стаята му има микроскоп и може би ще успее да сравни тези нокти с намерения в тялото на Бахадур… да, запазих го. А кой знае какво още може да се открие по това оръжие — освен ако следите не са били щателно избърсани, а май нямаше много време за подобно нещо. Но как, по дяволите, е успял да вземе такова нещо на лова, че и да го върне обратно? Без никой да забележи. При цялото опаковане и разопаковане от страна на прислугата…

— По същия начин, по който ние с теб ще го изнесем от тук — ухили се Едгар. — Виждаш ли онзи калъф за пушка? Изпразни го, ако обичаш, и ще го напъхаме вътре. Тук никой не обръща внимание на човек, понесъл ловните си принадлежности!

Докато минаваха покрай редиците ритуални ножове с обсипани със скъпоценни камъни блестящи дръжки, двамата забавиха ход, ококорили очи.

— Тук може да бъде задоволен всеки вкус и обслужена всяка цел — отбеляза Едгар. — От кастриране на слон до изрязване на собствените ти нокти на краката. Избирай. Какво ще кажеш за това? — посочи той един афганистански къс нож със зловещ вид. — Никакъв проблем да го скриеш, където си поискаш.

— Не, острието е твърде широко и триъгълно. Не пасва на профила на раната. Но я виж това — да!

Стояха пред редица от шест тънки ножа с най-обикновени стоманени дръжки без никаква украса.

— Досега не ги бях забелязал — призна Едгар. Сигурно защото не са украсени с лъскави скъпоценни камъни, които да ловят погледа. Средновековни ли са? Може би са европейски, а?

Джо въздъхна.

— На това място обикновено щраквам с пръсти и викам някой сержант, който организира всичко това да бъде увито в кърпи и отнесено в лабораторията. И час по-късно ми звънят по телефона и казват, че по веществено доказателство номер пет има скорошни следи от кръв и че от дръжката са снети всички отпечатъци. Но тук, според възможностите ни в тази конкретна ситуация… нека просто отбележим, че номер две от дясно на ляво е по-лъскав от останалите, което показва, че вероятно е бил почистван наскоро — промърмори Джо. — Би ли го прибрал в кутията, Едгар?

Придавайки си възможно най-небрежен вид, двамата с Едгар, който беше метнал през рамо калъфа, се отправиха към стаята на доктор Хектор Мънро. Той надзираваше разтоварването на оборудването си, но щом видя лицата им, тутакси освободи слугата. Беше достатъчно само да отворят калъфа и да покажат на доктора какво има вътре. С шумна въздишка, потрепервайки от отвращение, той мигновено разбра какво вижда пред себе си. Занесе оръжията до една маса, намести микроскопа си и се захвана за работа.

— Ножа няма нужда да го гледам — рече. — И така съм готов да се закълна, че пасва идеално в нанесената рана. После е излъскан до блясък. Единствените следи, които се виждат, са наслоявания от полиращо вещество.

С помощта на щипки и тампони докторът взе материал от лапата и го постави под микроскопа. Джо бе донесъл тигровата лапа увита в носна кърпа. Сега не им оставаше друго, освен да чакат заключението на доктор Мънро. На няколко пъти той ги повика да погледнат през микроскопа, за да потвърдят видяното от него.

— Чудесна работа свършихте вие двамата — рече накрая. Как изобщо се сетихте за това? Не бях чувал, камо ли да видя, за съществуването на подобно нещо. Но отговорно мога да твърдя, че това е оръжието, с което е извършено убийството на юварадж. Липсващият нокът отговаря напълно — и по цвят, и по степен на износеност.

Този предмет сигурно се пази в оръжейната от години. Вкарването му в активна употреба, така да се каже, за бойни цели, е довело ноктите да загубят своята стабилност, да не са така здраво закрепени за основата, както е при жив тигър. Така че не съм изненадан, че единият нокът се е разклатил и е останал в раната. — Направи кратка пауза. — Разбира се, не изключвам и възможността нокътят да е бил съзнателно изтръгнат от лапата и поставен в раната като подвеждаща улика. Доколкото си спомням, Джо, самият ти го определи като „визитна картичка“.