Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Може да твърдиш, че си бил заблуден, Джо — намеси се Хектор, — но само ти можеш да разгадаеш какво означава всичко това. Трябва да призная, че на мен ми е пълна мъгла. Знам само, че третият престолонаследник загина, докато бе поверен на нашите грижи. За което ще платим скъпо и прескъпо, когато се върнем в двореца!

Напред бяха пуснати конници, за да съобщят новината в двореца. Шубхада настоя да отиде с тях, като каза, че е неин дълг да говори първа с махараджата. Никой нямаше желание да й оспорва тази съмнителна привилегия, макар че Клод, воден от чувство за дълг, предложи да я придружи лично. В крайна сметка услугите му бяха приети, макар и не особено радушно, както се стори на Джо. Първата група потегли още преди изгрев-слънце.

Връщането беше тягостно. Джо пътуваше сам с Едгар, който изброяваше събитията от предишния ден отново и отново, питайки се защо всичко се обърка толкова непоправимо. Джо за пореден път си зададе въпроса може ли човек да няма доверие на приятел, спасил живота му два пъти в продължение на няколко месеца? Не можеше да намери отговор, а инстинктът му подсказваше да не споделя с Едгар повече от минимално допустимото количество информация. Накрая Едгар взе да повтаря колко е загрижен за стария си приятел Колин и какви последствия може да има върху него и репутацията му смъртта на Бахадур. Това убеди Джо все пак да му разкаже за разкритията на доктора.

— Така че Колин наистина не е могъл да стори нищо, за да предотврати случилото се… ако сър Хектор е прав и наистина става въпрос за убийство. Може ли да се очаква организаторът на лова да предвиди възможността един от ловците да убие друг? Не мисля. Ловът се разви според предначертания план — е, поне до голяма степен.

— Това важи и за плана на убиеца. Само дето не беше предвидил наблюдателния доктор. Трябва да признаеш, Джо, че става въпрос за хладнокръвно планиране, съчетано с безскрупулност, от която може да ти настръхне косата. Кой би могъл да извърши подобно нещо? Как може някой да е толкова жесток, че да пререже гърлото на дете? И кой би имал тази възможност? Двамата с теб не сме се изпускали от очи през цялото време — от първия ловджийски рог до последната свирка. Тоест можем да се изключим взаимно.

— Не е толкова ясно — каза мрачно Джо. — Чух нещо, което ми заприлича на предупредителен вик на лангури, може би около половин час преди да прозвучи рогът. Но сега като си помисля, си давам сметка, че маймуните на моето дърво не отвърнаха. Знаеха, че викът не идва от член на тяхната група. Може би е бил зовът за помощ на Бахадур… или предсмъртният му вик. Ако някой е убил момчето преди началото на лова, е имал достатъчно време да се върне на дървото си… или на мястото си… защото не всички бяха на платформи… преди тигрицата да тръгне да бяга по долината. Да си представим и подобна сцена, Едгар. А сега нека за момент допуснем, че ти си убиецът. — Джо прекъсна потока от протести. — Качваш се на дървото си, като предварително си решил да вземеш със себе си ръкавици и одеяло — стандартни атрибути в седлото на всеки слон, с който се ходи на лов, — а щом всички се качат на платформите си, ти слизаш обратно, натоварен с тези неща, плюс някакъв нож — едва ли би избрал ножа за дране от седлото, тъй като е твърде голям. Проправяш си ловко път, което не е никакъв проблем за опитен ловец като теб (мисля си, че дори аз бих се справил), и се връщаш от другата страна на долината. При положение, че всеки е съсредоточил погледа си в своя периметър, не е проблем да го сториш. Половин час е предостатъчно време, за да стигнеш до дървото на Бахадур. Викаш го да слезе под някакъв претекст. Той ти се доверява и слиза, като издебва Шубхада да е с гръб към него. А може просто да ти е ден и изобщо да не се налага да го подмамваш долу; може той вече да се е изнервил и като повечето от нас да е обсебен от идеята да отиде да се изпикае, така че да е слязъл с такава цел…

— Не исках да те прекъсвам, Джо, но нека ти напомня, че край тялото имаше влажно петно земя, като че някой бе сторил точно това. Тогава си помислих, че се връзва с версията на Шубхада.

— Да разбирам ли, Едгар, че в онзи момент вече си мислел, че една или друга версия може да има нужда от потвърждение? Любопитно.

Едгар промърмори нещо уклончиво и Джо продължи.

— И така, хлапето стои в храстите с гръб към теб. Ти си си сложил ръкавиците и си прикрепил одеялото отпред така, че да попие евентуални пръски кръв, целта ти е да запушиш устата му с ръка и да забиеш ножа в гърлото му. В последния момент малкият усеща нещо нередно и започва да пищи, опитва се и дори успява да измъкне револвера от колана си. Но ти си по-силен. Когато преценяваш, че е мъртъв, нагъваш одеялото и ръкавиците — всъщност ако си бил достатъчно внимателен, може би изобщо е нямало да имаш нужда от тях — и после какво…?