Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— С протокола ли? — попита слисан Джо. — Ние тук също имаме някои проблеми. Не бих казал, че не са свързани със смъртта на Притви, сър, но протоколът едва ли се нарежда…

— Да, вярвам ти и след малко ще ти дам възможност да споделиш проблемите си. Но преди това ме чуй, Джо. Във вторник вечерта нашият приятел Едгар ми телефонира, за да ми съобщи, че вторият престолонаследник е бил убит. И така, не знам докъде сте го докарали вие там, но при нас в Симла е петък — вчера, докато цял ден обикаляхте да преследвате тигри, получих официално писмо от махараджата. Надлежно изпратено по специален куриер. Запечатано и изпратено в деня преди смъртта на Притви. Доста необичайно писмо и сигурен съм, ще се съгласите, значимо. Съдържа официално предварително уведомление за годежа на втория син на махараджата, Притви Сингх, и… как беше името на момичето… — Прошумоляха листа, след миг сър Джордж продължи: — принцеса Нирмала, една от дъщерите на махараджата на щата Мюар. Разумен ход. Съюзничеството между Ранипур и Мюар винаги е звучало обещаващо за правителството на Негово величество. Предварително уведомление и тъй нататък, за да се проучи нашата реакция спрямо бъдещия брак. Доколкото знам, събитието е било предвидено за идния месец. Много мило от негова страна, че е решил да ме информира… и съвсем редно… но все пак разбираш ли къде ми е проблемът, Джо. Дали да отговоря на писмото, причинявайки болка и обида, или да го скъсам и да изпратя съболезнованията си за смъртта, за която все още не съм официално информиран, и евентуално пак да причиня болка и обида. Посъветвай ме.

— Джордж! Нямам никаква представа! Тук никой не е споменал нито дума за предстояща сватба — дори съпругата му… — извика Джо, изумен от чутото.

— А, да, въздушната танцьорка. Тя още ли е там?

— Да.

— Е, едва ли са щели да запазят тайната още дълго, но тъй като клетникът загина, преди да се осъществят тези планове, вероятно ще предпочетат да не се разчува заради принцесата. Типично по раджпутски. Няма да искат името й да се свързва с някой, който вече не е между нас — това би могло да навреди на перспективите й за в бъдеще. С малко късмет, сигурно ще успеят да отменят поръчката за поканите. Както и да е, ще стоя на позиция още ден-два, ще се ослушвам да видя дали няма да има развитие… А сега е ваш ред — какво имате да ми казвате.

С уморен глас Джо направи бърз преглед на събитията, случили се от пристигането му в Ранипур насам. Сър Джордж го слушаше, без да гъкне, дори веднъж-дваж Джо провери да не би линията да е прекъснала.

— Твърде рано ли е да попитам дали случайно нямаш някакво разрешение на тези мистерии? Три трупа?! Кой ли стои зад всичко това?

— Да, имам. Наистина мисля, че имам представа — отвърна Джо. — Сега, след като разполагаме с улики. Но ми е нужно още малко време, за да изясня нещата — додаде колебливо.

— Съгласен съм, голяма главоблъсканица — отвърна сър Джордж. — Но, слушай, струва ми се, че мога да ти бъда от полза поне за третия случай. Едгар още ли е при теб?

— Да, тук е.

— Чудесно. Точно той може да ти помогне. Би ли ми го дал за минутка?

Джо подаде слушалката на Едгар, но чуваше всяка дума от инструкциите, които сър Джордж продължи да дава.

— Можеш ли да се оправиш сам до оръжейната?

— Разбира се, сър Джордж.

— Тогава веднага заведи младия Сандиландс там. Покажи му багнака. Виж дали няма да му дойдат нови идеи.

Едгар отпусна слушалката с трепереща от вълнение ръка, на лицето му бе изписано изумление, примесено с въодушевление.

— Багнака! Мамка му — багнака! Ето как го е направил!

Изнервящо, като фокусник, който забавя изпълнението на номера си до последно, за да постигне по-голям ефект, Едгар не каза нито дума повече, а забърза по коридора към една врата, която Джо разпозна. Оръжейната.

Огледаха се, за да са сигурни, че никой не ги е проследил, и се вмъкнаха вътре, Едгар включи осветлението.

— И така, Сандиландс, спомняш ли си как онази нощ отхвърли поканата ми да разгледаш гладиаторските експонати, а? Този път няма да ти се размине. Заповед на Джордж.

— Стига с тая тайнственост, да не губим повече време! — озъби му се Джо.

Едгар отиде до една стъклена витрина и повдигна капака.

— О, както виждам, и двата са тук. Може и да е напразно, но ще разбереш какво имаше предвид Джордж. Гнусни оръжия. Викат им багнак. Съжалявам, нямаме си дума за тях. Пък не ни и трябва. Звученето на хинди е достатъчно красноречиво.

Пред погледа на Джо се разкриха два еднакви предмета. Две огромни тигрови лапи, закрепени на къси дебели дръжки. Джо потръпна.