Джак Чокър: Медуза: Мръвка за тигъра

Едва ли нещо може да се сравни с тръпката, когато се обаждаш на най-върлия си враг за приятна раздумка. На малкия екран се появи лице, макар че при такава връзка събеседниците по-често предпочитаха да не се виждат. Този път обаче и двамата бяха обзети от любопитство.

Той се взря в екрана и мигновено разбра защо всички се страхуваха от него. Красив мъж на средна възраст, явно в чудесна форма и със суровите черти на човек, свикнал да заповядва… Но не това беше важното. Очите веднага приковаваха погледа. Сякаш бяха дупки в череп, макар и не празни — в тях пламтеше неподдаващо се на определение нещо , смущаващо разума със своята немислимост.

— Аз съм Ятек Мора — представи се човекът със странните очи. — А ти кой си и защо толкова настояваш да говориш с мен?

Събеседникът му си позволи тънка усмивчица. Намираше се в огромен космически град — едновременно стражеви кораб и база за онези, които вардеха четирите планети за изгнаници в Диаманта на Уордън. Беше на една трета светлинна година от слънцето на системата, за да остане извън обсега на чудатостите, присъщи на Диаманта.

— Мисля, че ти е съвсем ясно кой съм — меко укори той Мора.

Особнякът за миг се смръщи озадачено, ала изведнъж кимна леко и също се усмихна.

— О, кукловодът най-сетне излиза на сцената!

— Присмял се хърбел на щърбел, нали така?

Другият вдигна рамене.

— Да не се заяждаме излишно. Какво искаш от мен?

— Опитвам се да спася живота на петдесет-шейсет милиона души, включително и твоя. А може би и на много повече…

Мъжът с горящите очи неочаквано се ухили.

— Наистина ли си убеден, че точно ние сме застрашените? И че изобщо има опасност за някого?

— Предпочитам да не увъртаме. Знам кой си… е, поне ми е известно за какъв се представяш. Напоследък наблюдавах постъпките ти, особено в Замъка на Харон. Твърдиш, че си шеф на сигурността и работиш за нашите скрити в Диаманта приятели. Засега съм готов да ти повярвам. И искрено се надявам, че казваш истината.

Мора се облегна на креслото си и поумува. После промълви:

— Изглежда знаеш много неща. Всъщност можеш ли да бъдеш по-конкретен?

— Знам защо са тук пришълците. Почти съм сигурен и къде би трябвало да се спотайват. Научих какви са същността и предназначението на Диаманта с неговите твърде интересни микробчета. И изобщо не се съмнявам, че твоите работодатели ще се бранят бясно при всякакво посегателство срещу четирите планети. Убеден съм обаче, че моите началници непременно ще решат да нападнат, когато си поблъскат главите над доклада ми. Не знам само колко яростно могат да отвърнат на удара нашествениците. Да не забравяме все пак, че ще отбраняват сравнително малка позиция срещу силите на огромна междузвездна общност… а ти познаваш достатъчно добре възможностите й, ако наистина си Мора. Накрая сигурно ще се стигне до истинска касапница и за двете страни. Вероятно шефовете ти биха успели да разпердушинят няколко от нашите светове, роботите им пък ще успеят да вгорчат живота на още стотина… а ние ще се разправим с Диаманта. И то веднъж завинаги, повярвай ми!

Ятек Мора никак не се впечатли от логиката в разсъжденията, но личеше, че разговорът му е интересен.

— Добре, ти какво предлагаш?

— Трябва да си поприказваме надълго и нашироко. Тоест не ние, а твоите шефове с моите. Според мен е за предпочитане да се спогодим някак, вместо да развихряме тотална война.

— Нима? Драги приятелю, щом си научил толкова много за тази любопитна история, сигурно съзнаваш и защо тя изобщо започна. Моите шефове, както упорито ги наричаш, след като обсъдиха положението с нас, стигнаха до извода, че Конфедерацията никога не би могла да се спогоди с друга галактическа раса. Не знаеш ли какво ще стане? Ще си организираме достолепна конференцийка, всички ще кажат точно каквото е уместно и правилно, после ще подпишем договор или нещо подобно. Само че вие ще го спазвате ден до пладне. Пратениците ви бързо ще се убедят, че си имат работа с твърде различни същества и…

— Ти поне разбираш ли ги?

Мора пак вдигна рамене.

— Познавам ги и съм готов да ги приема каквито са, макар да не ги разбирам напълно.