Джак Чокър - Медуза - Мръвка за тигъра

Конфедерацията бе съставила сложен и грижливо обмислен план как да се противопостави поне отчасти на изтънчените и страховити кроежи на своите врагове. Толкова столетия тънеше в безгрижно самодоволство, а изведнъж трябваше да се изправи пред явните доказателства, че е открита от друга, технологично по-развита раса. На най-ключови места проникваха такива съвършени роботи, че никакви тестове не бяха в състояние да ги разпознаят. Всъщност не след дълго на конфедерационните управници им се наложи да схванат, че човешките светове вече са нападнати, и то със стъписващ размах. Оказа се, че средище на враговете е Диамантът на Уордън, където четири обитаеми планети бяха превърнати в затвор за най-блестящите криминални и политически престъпници. Нямаше по-съвършено място за изгнание, защото всички тези светове бяха заразени с миниатюрни организми, които някак си се захранваха от енергия, достъпна единствено в тази звездна система. Микробите проникваха в телата на всеки, който стъпеше на планетите, променяха организма му и го даряваха със странни нови способности. Но същевременно го закотвяха завинаги към Диаманта, защото не можеха да оцелеят далеч от светилото на системата… а участта им споделяха и заразените от тях хора.

Струпването на хитроумни престъпници и политически интриганти на едно място всъщност създаде най-могъщия подривен център в човешката история. Пипалата му се разпростираха и извън четирите свята; той управляваше престъпни организации на още хиляди планети — от разстояние… и по-успешно от когато и да било преди. Само че господарите на огромната машина бяха приковани към своите планети-затвори и мразеха до смърт Конфедерацията, вкарала ги в подобен капан.

Намесиха се и пришълците. Макар да превъзхождаха по възможности човешката цивилизация, те бяха твърде малко на брой и прекалено различни от хората — нито можеха да победят в открит сблъсък, нито да съсипят Конфедерацията подмолно. Само че бързо разбраха какво са открили в Диаманта. И се стигна до сделка. Главатарите на четирите свята, най-могъщите и безмилостни престъпници в цялата галактика — наречени Четиримата владетели на Диаманта — получиха предложение да се възползват от криминалната си мрежа, за да съсипят отвътре Конфедерацията. Естествено — с щедрата помощ на нашествениците. Трябваше да нарушат и затруднят обичайното течение на живота там до такава степен, че управниците на човешката общност дори и да не помислят да се занимават с Диаманта.

Марек Крийгън, Владетел на Лилит и бивш агент на Конфедерацията, измисли план, изпипан до последната подробност, как да бъдат заменени хора на жизненоважни постове с неразличимите роботи. Под надзора на Уогънт Лару, Владетел на Цербер, в роботите се записваше дори съзнанието на личностите, чиято роля трябваше да играят. А тъкмо жителите на Цербер можеха да си разменят съзнанията заради особеностите на микроба на тази планета, освен това там живееше и доктор Мертън, създала процеса за машинно пренасяне на човешката личност в друго тяло, който и Конфедерацията вече използваше. Еолия Матузе от Харон господстваше над свят, където почти всичко можеше да бъде скрито, затова именно на него се срещаха с пришълците… и Мора вършеше работата си оттам. А Тейлънт Ипсир пък, Владетелят на Медуза, отговаряше за суровините и за циркулацията на чуждите технологии между четирите планети. Може би превозваше и самите пришълци. Всеки от Владетелите същевременно контролираше и огромни престъпни организации, разпръснати из самата Конфедерация.

Крийгън се надяваше да избегне страшното опустошение на една тотална война, затова искаше да отслаби и дори да разпокъса Конфедерацията на загубили връзка помежду си звездни системи, на които после да сложи ръка заедно с другите Владетели. Защото единствено на тях пришълците бяха обещали избавление от съвършения затвор в Диаманта и неговите досадни микроби…

Но един от роботите бе разкрит и стъписващите му възможности станаха известни. Конфедерацията бързо надуши заговора и се размърда. Да се изпрати агент нямаше да е достатъчно. Владетелите управляваха с желязна ръка световете си. А и ченгетата също оставаха приковани завинаги към Диаманта и скоро се досещаха за кого им е по-изгодно да работят.

Затова си послужиха с процеса на Мертън — личността на най-способния агент бе пренесена в телата на четирима осъдени престъпници. Всеки от тях бе стоварен на една от планетите в Диаманта, понесъл органичен предавател в тялото си или със заложено внушение да докладва по определен начин. Имаше надежда, че свръхсложен аналитичен компютър ще може да обобщи изпратените от агентите данни и ще разкрие тайната. Освен това четиримата получиха задача да убият Владетелите, та да попречат поне временно на пришълците, спечелвайки отсрочка за Конфедерацията.