Джак Чокър - Медуза - Мръвка за тигъра

Компютърът допускаше вътре само своя партньор и щеше да се противопостави с достъпните му средства на всеки опит за нахлуване… а ако натрапникът въпреки всичко успееше, очакваше го сигурна смърт. Агентът обаче знаеше, че за тази мисия Сигурността е заложила специална програма в машината, в която не е предвидено той непременно да остане жив…

— Бързо се върна — отбеляза компютърът, сякаш беше способен да се изненадва.

— Нямах много работа в кораба — уморено отвърна човекът. — А и почти нищо не можах да направя.

— Ти се обади до една от орбиталните станции в Диаманта, при това по защитена връзка. Защо? С кого искаше да говориш?

— Не съм длъжен да ти обяснявам всяко свое действие, тенекия такава! — озъби се агентът, но веднага се овладя. — Точно затова възложиха задачата на двама ни, а не само на теб.

— Защо не поиска аз да те свържа? Щеше да стане много по-лесно.

— И кротичко да запишеш всяка дума! Лицемерието не ти подхожда, мой бездушни съратнико. Работиш не за мен, а за Сигурността.

— Както и ти — напомни машината. — Вършим една и съща работа.

Човекът кимна разсеяно.

— Добре де, няма да споря с теб. Едва ли някога би разбрал за какво съм необходим и аз в играта. Сега обаче ще ти го обясня, изкуствено приятелче! Първо, доверяват ти се не повече, отколкото на мен. Страхуваме се от мислещите машини, затова не започнахме да произвеждаме органични роботи като пришълците. По-скоро опитахме само веднъж… и дълго си близахме раните.

— О, да, такива създания наистина биха превъзхождали хората — безстрастно отсъди компютърът. — Това обаче са абстрактни хипотези, а в моя случай Сигурността контролира напълно програмите ми и ограничава възможностите да се променям. Не съм заплаха за никого.

— Така е, но не това е причината и аз да съм тук. Ако ти дадат пълна свобода да изпълняваш задачата, ще следваш заложените в теб инструкции съвсем буквално, без да те интересуват далечните последици, нито политическите или психологическите усложнения. Ще изпращаш информацията, която ти поискат, дори ако това означава, че милиарди хора ще загинат. А пък аз мога да претегля всичко, да преценя кои данни са най-опасни. Затова в някои неща разчитат повече на мен, макар и да ми нямат доверие… докато твоята задача е да ме следиш изкъсо! Взаимно си подлагаме крак, тъй да се каже. Дори не е коректно да се твърди, че сме партньори. Според мен сме по-скоро противници.

— Не е така — възрази машината. — Имаме една и съща цел, възложена ни от една и съща институция. И ти напомням, че не искат от нас да преценяваме информацията според субективни критерии, а само да съобщаваме истината. Други ще правят изводите — мнозина други, по-добре подготвени за това. Опитваш се едва ли не да поемеш функциите на някакво божество, подтикван от егоцентризма си, а това не е полезно. Е, ще ми кажеш ли на кого се обади?

— На Ятек Мора.

— Защо?

— Исках той да знае, че аз знам… И да осведоми господарите си. Вече се убеждавам, че войната е неизбежна. И доколкото мога да предвидя изхода от стълкновението, те ще загубят всичко, докато ние можем да пострадаме жестоко, но няма да бъдем разгромени. Реших да му напомня това и да прехвърля топката в неговото поле. Или той и шефовете му ще намерят приемливо решение, или войната наистина ще стане неизбежна.

— Избрал си съмнителна тактика, но стореното от теб вече е факт. Как реагира Мора?

— Точно това ме безпокои. Не му мигна окото. Нито се разтревожи, нито притесни. Трябваше да знам как се отнася към опасността. Убеден съм, че сериозно се стреми да предотврати войната по някакви свои подбуди, но не смята, че онези, за които работи, са застрашени от нещо. А в данните, които получавахме от планетите, липсваше именно преценката на пришълците за вероятния край от мащабна война с Конфедерацията.

— Говорил си с един-единствен техен представител, и то от разстояние — напомни компютърът. — Нищо чудно да е добър актьор. А и като се замислиш, нима си очаквал да се държи иначе?

Агентът поклати глава в знак на несъгласие.

— Напразно се съмняваш. Наречи го интуиция, ако щеш, или пък шесто чувство… а може би просто опит. Внимавах колко дълго мълчи, как говори, гледах промените в позата му. Сега знам, че в събраната от нас информация липсва нещо важно. Всъщност и той не пропусна да ми натрие носа…

— Интересно. А потвърди ли основните факти, които вече научихме?

— Всичко е вярно — кимна замислено човекът. — Но това никак не ме радва. Какъв ли фактор сме пропуснали? Разбира се, голям гъдел за самочувствието ти е да потвърдят твоите изводи и догадки. Ако обаче накрая се изгаврят с теб, че въпреки напъните на логиката и въображението си останал сляп за — поне според тях — най-същественото, няма как да не побеснееш.