Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Мога да те уверя — додаде Джо, — че апетитите й далеч не се изчерпват само с хазната.

— Е, сега вече ти изгубих дирите на мисълта, друже — призна Едгар.

— Резидентът.

— Продължавам да не схващам. Клод е другата ключова фигура, така да се каже. Да не би да намекваш, че е искала да натопи колегата си по регентство?

— Не да натопи, а по-скоро да съблазни.

— Не мога да повярвам, че допускаш… — Едгар не довърши изречението си.

— Именно. Тя е влюбена в Клод. Ако двамата все още нямат връзка, то е само въпрос на време. Част от плановете за бъдещето, които крои госпожата.

— Пълни глупости! — Едгар едва смогна да артикулира цялото си възмущение. — Врели-некипели! Готов съм да се закълна, че тя изобщо не го забелязва… Божичко, ти луд ли си! Как можах да се оставя да ме въвлечеш в такива интриги… да ме накараш да клюкарствам като някоя стара мома на следобедно парти в Симла! Какво ти дава основания за подобно нелепо обвинение!

— Едва ли ще ти се стори сериозно, Едгар — въздъхна Джо. — Лодка в езерото… лъх на парфюм във въздуха… нямам надеждни доказателства. — Поклати глава. — Знам, че звучи налудничаво, но повярвай, не бих обръщал внимание на някакви непроверени подозрения, ако не бяха получили особен смисъл със смъртта на Бахадур. Чуй ме! Клод работи (неуморно и денонощно, както твърди мемсахиб) в бунгало край езерото. — Едгар потвърди с кимване и Джо продължи: — Съвсем наблизо до неговия офис се намира усамотеният павилион на Шубхада, от който безмълвните и верни слуги не дават дума да излезе. Шубхада има лодка. Нали я видяхме с очите си да се носи по езерото, когато отивахме у Колин. Къде ли е била?

— За риба, разбира се! Всеки знае, че тя е страстен рибар, а ти твърдиш, че хвърля куките си не само за пъстърва!

— Нямам никакви доказателства. Просто те моля да се замислиш в тази посока и да видиш докъде ще те изведе. Говоря ти за възможни варианти. Нямам представа как е започнала тази авантюра (нека я наречем така, ако нямаш нищо против), нито кой я е подхванал.

— Ами как да ти кажа, индийка със синя кръв едва ли е лъжица за устата на Клод. Някак си е доста над възможностите му.

— Добре, бих се съгласил, ако не бях наясно, че това няма да е нито първата, нито стотната, нито дори хилядната любовна история между индийка и европеец. А е известно, че Купидон понякога разхвърля стрелите си доста безразборно. Въпреки това разбирам гледището ти. Не вярвам Клод да е пленил непреодолимо Шубхада. Е, може би й е хванал окото, но чак пък да я омагьоса… Инициативата най-вероятно идва от нея или пък са си станали взаимно симпатични. Все пак е живяла на Запад и може би е подвластна на някои романтични увлечения, характерни за нашего брата европееца. Допускам дори, че под завивките си в пансиона в Брайтън е разлиствала страниците на не едно женско списание. Пък и нека си го признаем, в края на краищата, въпреки че и на двамата не ни е много приятно — Клод наистина е чаровник.

Едгар сви устни в знак на отвращение, но Джо продължи.

— Хайде, не се превземай! Сигурно има момичета, които само като го видят, са готови да му паднат в краката! Както и да е, да речем, че са започнали да се виждат след работно време… Лоис започва да нервничи. „Наистина ли се налага да работиш до толкова късно, скъпи? На какво миришеш? Нещо особено.“ Как ти звучи? — И Джо разказа на Едгар за френския парфюм. — Ароматът му е доста специфичен.

— И той подарява един и същи парфюм на жена си и на любовницата, която сваля в момента, както би се изразил Стюарт — ентусиазира се внезапно Едгар. — Така че да не прави впечатление, ако мирише на „Шалимар“. Ха! Да знаеш колко благодарности ще получиш в Симла за този трик! А след смъртта на махараджата, когато двамата встъпят в длъжността си на регенти, ще могат реално да управляват властта, парите и себе си! Супер! Всичко дотук си го представям — добре че имам богато въображение. Това, с което не мога да се съглася, е, че сега, когато стои пред прага на това свое бляскаво бъдеще, Шубхада ще прати всичко по дяволите, като убие Бахадур! Без него тя е едно нищо. — Млъкна, след малко додаде: — И ето ти проблем. Признай си, Джо — и ти си в безизходица, нали?

— Така е, Едгар. Нещо липсва… Явно нещо не съм довидял. Едно парченце от мозайката е изпаднало някъде и никой не го забелязва. Но това не ни пречи да довършим общия план. — Той продължи упорито: — Не го е направила сама, в това съм убеден.

— Клод ли е помогнал? Задавах си този въпрос.