Барбара Клевърли - Тигър в двореца

Джо и Едгар се спогледаха, притеснени за здравия разум на махараджата. Щастие ли? Нима това са последните думи на човек на смъртен одър, който тази сутрин е научил, че последният му син е бил убит от тигър?

— Не знам на какво се дължи, но усещам, че имам силата да изразя две свои последни желания. Бихте ли дошъл по-близо, Сандиландс? Вие разследвахте смъртта на двамата ми по-големи синове. Преди да поема последния си дъх, бих искал да чуя заключението ви. — Уловил колебанието на Джо и скришния му поглед към останалите присъстващи, Удай се усмихна: — Ако желаете, можете да прошепнете това, което имате да ми казвате.

Докато останалите подхванаха тих разговор помежду си, за да проявят тактичност, Джо се приближи до махараджата, наведе се и прошепна нещо в ухото му. Удай затвори очи, усмихна се и кимна.

— Повторихте онова, което Аджит Сингх ми каза преди половин час. И аз съм длъжен да повярвам на двете си хрътки, при положение че ми сочат една и съща посока. Наистина много жалко, че няма да имате възможност да работите заедно, Сандиландс! Трябва да посочите плячката, за да могат други хора да я отстрелят. Виждаш ли, Едгар, планираме последния си съвместен лов! А сега, приятели, бих искал да ви помоля за една последна услуга. Да бъдете свидетели на обявяването на моето завещание.

Възрастният писар стана и подаде на Джо и Едгар по един пергаментов лист.

— Прочетете го. Ще ви се стори познат. Бих искал да подпишете документа, точно както сторихте съвсем наскоро. Едното копие ще отнесете с вас и ще го предадете на сър Джордж. Ще ви направи впечатление, че текстът е един и същ, сменена е само датата. И така, както виждате, на днешната дата аз, Удай Сингх, принц на Ранипур, посочвам за свой наследник и бъдещ владетел третия си син — Бахадур. — Забеляза всеобщото объркване и се усмихна. — В крайна сметка излиза, че астролозите са познали!

Безпомощни и притеснени, Едгар и Джо стрелнаха с погледи сър Хектор. На какво стават свидетели? Еуфоричен пристъп? Лудост? Някакъв вид самозаблуда, отключена от поетото лекарство? Хектор се опита да ги успокои с усмивка и направи красноречив знак, че всичко е наред.

Енергията на умиращия мъж изгаряше като факла и той го разбираше най-добре от всички. С блеснал поглед Удай се наслаждава на реакцията на присъстващите, рече си Джо. Странна проява на манипулативност от страна на човек на смъртен одър. След като прецени, че достатъчно дълго е издевателствал над нервите им, Удай се усмихна и изрече задъхано, с глас, който започваше да губи своята отчетливост.

— Преди един час имах чувството, че светът се е срутил за мен — рече той. — При това по най-злочест начин. И тримата ми синове са мъртви. Няма кой да ме наследи на трона. Тогава любимата ми Шубхада дойде да ме посети. Тя не е раджпут по рождение, но притежава дух на раджпутска жена! Донесе ми новината, че носи дете в утробата си. Син. Моят син, който ще израсне под нейните грижи, за да стане принц на Ранипур. Помолих я да го нарече Бахадур. Както виждате, пророчеството ще се осъществи!

Джо пръв дойде на себе си. Докато Едгар успя да смотолеви някакви поздравления и да пусне още една сълза, Джо хвърли бърз поглед на пергамента, който стискаше в ръката си. Времето изтичаше. Нямаше да успее да облече в думи всичко онова, което искаше да каже.

— Ваше височество — започна той, — за нас ще е чест да подпишем тези документи, но мога ли да предложа една корекция… след като писарят и бездруго е налице, предполагам, няма да е проблем?

Махараджата го изгледа озадачен и с махване на ръка му даде знак да продължи.

— В клаузата, касаеща назначаването на регенти на принц Бахадур до навършване на пълнолетието му вие, естествено, посочвате майка му Шубхада, наред с господин Клод Вивиан. Става въпрос за период от близо седемнайсет години. Кой може да каже, при тези промени в Британската империя, къде ще бъде господин Вивиан след толкова години? Дали няма да е уместно, сър, вместо да посочвате конкретно името на Вивиан, да напишете просто „настоящият резидент в Ранипур“ и да свържете регентството с длъжността, а не с конкретния човек?

Удай попита Залим с очи, мисълта му вече започваше да се замъглява. Джо притаи дъх. Залим реагира светкавично.

— Чудесна идея, Сандиландс! Малко дипломатичност, съвсем в стила на сър Джордж. Доста уместно и разумно.

Удай кимна в знак на съгласие и писарят направи нужните корекции. С това силите на махараджата се изчерпаха. Джо и Едгар подписаха документите, които бяха привързани с ритуалните червени копринени панделки. Удай въздъхна и кимна към двамата слуги, които внимателно го вдигнаха от дивана и го положиха върху сламата.