Накрая тя погледна Джо право в очите.
— Значи твърдиш, че Бахадур е бил убит от Клод и Шубхада, които са действали заедно?
Той кимна.
— Голям умник си, Сандиландс! Като нищо застреля два тигъра човекоядци, а двама кръвожадни човека ти се опряха и се оказаха извън възможностите ти. Изпрати момчето… не, по-скоро лично го постави за примамка, все едно че е някакъв козел. И хищниците го разкъсаха на парчета едва ли не под носа ти!
— Не е честно, Лизи! — намеси се Едгар. — Успокой се, за бога!
Тя направи видимо усилие да овладее яростта си и след малко продължи, вече с обичайния си спокоен глас.
— Ами Лоис? Какво да мислим за нея? И тя ли е жертва на двама егоисти, които са готови на всичко, за да се сдобият с власт? Клетата Лоис! Е, казвайте какво смятате да правите с тази информация!
— Разбира се, на първо място, ще уведомя сър Джордж, а той, не се съмнявам, ще се справи с Вивиан по най-дискретен начин. Що се отнася до Шубхада, тя е майка на бъдещия принц на Ранипур и както знаеш, според договореностите…
— Млъквай, Джо! — сряза го Лизи. — Едгар, би ли ни налял по чаша уиски. Трябва да разнищим тези въпроси.
— В цялата суматоха, надявам се, не сте забравили, че бяха убити още двама престолонаследници — подхвана Лизи. — Трябва ли да смятаме, че Клод, със или без помощта на Нейно височество номер три, е тръгнал да покосява наред кралското семейство, за да постигне целите си? Три убийства, всяко от които крие все по-големи рискове за него? Доста опасно ми се струва. И налудничаво! Направо не е за вярване. А е такъв чаровник…
— Всъщност не смятам, че Клод има нещо общо с убийствата на големите синове. Според мен двамата с Шубхада са видели създалата се вследствие на убийствата благоприятна ситуация, която ги е приближила до лелеяното регентство и до едно уж безобидно хлапе, което обаче е започнало да се превръща в заплаха за тях. И сериозно са се замислили дали да не продължат схемата с нещастните случаи. Сигурен съм, че по план всички ние е трябвало да си помислим, че зад цялата чистка стои Залим Сингх, по чиято заповед действа неговата дясна ръка — Аджит Сингх. Вивиан наистина няма нищо общо с първите две убийства. Винаги е подвеждащо да се прави заключение, че убийства, извършени на едно и също място или в близък период от време, са дело на един и същи човек. И Клод се е възползвал от възможността, която са отворили пред него убийствата на Бишан и Притви, като се е надявал, че ако нещо се обърка, всички ще прехвърлят вината върху техния извършител.
— Дотук добре, но да си се замислял защо му е било да си прави труда? — попита Едгар. — Да си рискува кариерата, репутацията, кожата, да му се не види!
— Защо ли? — попита ледено Джо. — Заради ключа към щастието. Заради топлото кресло във високите етажи на властта. Заради любовта на красива и могъща жена. Според теб не си ли струва?
— Старата история с малкия човек, отъркал се в шлифера на властта — отрони замислено Лизи. — Всеки редови губернатор в Римската империя се е надявал да извлече три ползи от назначенията си в чужбина: първата — за империята, втората — за себе си, за да си осигури старините, и третата — за да подкупи съдиите, когато бъде обвинен в злоупотреба със служебно положение. Питам се, кога ли е възнамерявал да се пенсионира Клод? Той все още ли се движи свободно из двореца, Джо? Или вече е задържан.
Едгар и Джо се спогледаха.
— Доколкото знаем, е свободен като птичка — отвърна Едгар. — Ти си единствената, освен нас двамата, която знае. Дори на Удай не казахме. Той си мисли, че Бахадур е убит от тигър.
— Ами щом — както казваш — на съвестта на Клод лежи само убийството на Бахадур, тогава кой е посегнал на Бишан и Притви? Само демонстрираш професионална вещина или наистина си разрешил загадката?
— Имам известен напредък — отвърна Джо. — Но сега ми е нужна помощта на Аджит Сингх. Чака ни още работа, ако искаме да предизвикаме убиеца да ни се разкрие… Бил той мъж или жена. Допускам, че може и да съм в грешка. Веднъж вече сбърках. Бях си изградил една хипотеза… извинявай, Едгар, знам, че това ще те обиди… Но ми минаваше през главата, че е възможно Бишан и Притви да са били отстранени заради Бахадур. В името на благополучието и сигурността на Ранипур… От собствения си баща.
След като търпеливо изчака възмутеният и потресен Едгар да избълва вулкан от възражения, Джо се зае да обоснове казаното. Лизи определено беше на негова страна.
— Млъквай, Едгар! — не издържа накрая тя. — Сигурен ли си, че въпреки всичко не си бил прав, Джо? Звучи ми доста убедително. Всички знаем, дори Едгар, че първата грижа на Удай беше благоденствието на Ранипур. Това винаги е бил главният му приоритет. И да си призная, когато Бишан умря, не ми дожаля ей тоничко. Всички си отдъхнахме с облекчение.
Читать дальше