Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Да, Лизи, добър въпрос — безпомощно вдигна ръце Едгар. — Имаш ли отговор, Джо?

Джо поклати глава, мисълта му работеше трескаво.

За да прикрие смущението на приятеля си, Едгар продължи с разсъжденията.

— Е, какво следва оттук нататък? Нямаме никакви правомощия в Ранипур, не можем да извършваме арести. Все пак младежът е американец. Що за дипломатическа бъркотия! Дали да не звъннем на сър Джордж и да го помолим за съвет? Или да подхвърлим идеята на Аджит и да го оставим той да извърши ареста? Има двама кандидати за зандана — Клод и Стюарт.

— Забравяш Бишан — рече Лизи. — Според мен нещата тръгват именно от там. Кой е организирал неговото убийство? Можем ли да очакваме, че има трети кандидат за тъмницата?

— Що се отнася до първото убийство — най-сетне успя да проговори Джо, — според мен нямаме никакъв шанс да задържим извършителя му. Той е извън обсега дори на Аджит Сингх.

— Надявам се, няма да продължиш с дивотиите, че убийството на Бишан е поръчано от Удай. — В гласа на Едгар звучаха заплашителни нотки, които той все пак успя да овладее. След малко додаде: — Разбира се, че няма. Извинявай, Джо. Едва ли си му прошепнал собственото му име.

— Никак не ми беше лесно да му го кажа. Тоест да го потвърдя, понеже съм сигурен, че вече е знаел. Последното, което един умиращ махараджа би искал да чуе, е, че първородният му син е бил убит от по-малкия си брат — от Притви. Мисля, че в крайна сметка Притви е решил да се държи като истински раджпутски принц и да направи каквото е по силите му, за да подобри положението в Ранипур. А първата му задача е била да си разчисти пътя. Именно Притви е убедил брат си да вземе по-силна от обичайната си доза опиум, пак той е използвал властта си, за да организира заменянето на пантерата. Сигурно искрено е вярвал в способностите си да спаси страната от икономическата катастрофа, надвиснала над нея.

— Катастрофа, помела вече няколко щата като Ранипур — рече Лизи. — Но едва ли някой в двореца е бил наясно колко близо до разрухата се намираме в действителност. Леле, каква каша… Изведнъж бленуваната ми къщичка с керемиди започна да изглежда неустоимо привлекателна.

Въздишката й бе прекъсната от припряно думкане по вратата. Когато Джо отиде да отвори, остана притеснен, но не и изненадан да види насреща си симпатичното лице на лейтенант Рам, дясната ръка на Аджит Сингх.

— Радвам се, че най-сетне ви открих, сахиб!

Излишно си прави труда, помисли си Джо, който беше сигурен, че всяка крачка на гостите в двореца се следи най-внимателно.

— Рам. Радвам се да ви видя, макар и при тези тежки обстоятелства. Заповядайте, влезте — додаде накрая, без да е сигурен, че е редно да кани мъж в стаята на мемсахиб.

Рам поклати глава.

— Простете. Трябва да помоля вас и капитан Трууп да ме последвате незабавно в кабинета на министъра, където двамата с майор Аджит Сингх ви очакват. Присъствието на мемсахиб не се налага — кимна любезно към Лизи, която междувременно беше застанала до Джо.

Когато наближиха офиса на министъра, Джо забеляза, че охраната пред вратата се е удвоила. Но появата на двамата англичани не предизвика никакви действия от страна на гвардейците. Вратите се отвориха веднага, за да ги пропуснат вътре.

Този път нямаше чиновници. В стаята бяха само министърът и Аджит Сингх. Гостите бяха любезно поканени да седнат край ниската масичка, срещу двамата раджпути и Аджит Сингх започна да говори — както Джо си помисли, от средата на историята. Говореше бързо и без заобикалки. Явно времето ги притискаше.

— Изкуши ли се да излъжеш, Сандиландс, когато махараджата те помоли да му кажеш имената?

— Разбира се — отвърна, без да се замисли, Джо. — Но лъжата ми едва ли щеше да мине. Той би разбрал. Всъщност той вече знаеше… Сигурен съм, че е знаел още преди вие да му кажете мнението си. Досетил се е сам.

— И така, разполагаме с информация за самоличността на двамата убийци. Единият, така да се каже, е извън нашата юрисдикция. Вторият обаче, капитан Мърсър, все още е в списъка ни.

— Как постъпихте с него? — попита Джо притеснен. — Както знаете, той е американец, а не англичанин.

— Националността на този мъж ми е известна и правните аспекти на въпроса са наистина любопитни. Как да действаме, когато чужденец извърши углавно престъпление на ранипурска територия? Как бихте постъпили, ако това се случи в Лондон? Разбира се, бихте арестували човека и бихте го изправили на съд. Ако успея да заловя този човек, първо бих го оставил известно време в нашите тъмници, а едва след това бих го изпратил в Делхи.