Барбара Клевърли - Тигър в двореца

По сигнал на доктора, Джо и Едгар се оттеглиха.

— Къде отиваме? — попита Джо, докато вървяха по коридора.

— Нямам никаква представа, приятелю — отвърна Едгар и Джо си даде сметка, че има уникален шанс да види Едгар да демонстрира искрени и дълбоки чувства.

— Клетият Удай! — рече детективът. — Добре поне, че последният му час бе относително щастлив. Съжалявам, че прозвуча толкова прозаично. Но той наистина умира, вперил поглед не в миналото, а в бъдещето. Изпълнен с надежда. А това определено е необичайно и благословено състояние. — Кос поглед към Едгар му показа, че опитът му да предложи на другаря си утеха, не е попаднал точно в целта. Опита друг подход.

— Хайде, Трууп, стегни се! Чака ни още работа. Тук има хора, които заслужават да получат своето наказание. Между другото, чу ли едно прещракване, когато и последното късче от мозайката си попадна на мястото?

— Прещракване ли? По-скоро оглушителен трясък! Шубхада бременна? И откъде, по дяволите, знае, че ще е момче?

— Разбира се, че не знае. Но астролозите знаят и техните предсказания стопяват леда в Ранипур, особено при вида на владетел, който отчаяно очаква подобна новина. Невероятно! Удай ще бъде наследен от третия си законен син!

— Е, поне е ясно защо тя се носи из двореца като пълновластна господарка! — отрони замислено Едгар. — Демонстрира пред махараджата и пред всички, че тя е новата раджмата. Тя ще е майката на следващия махараджа, както и негов регент в идните осемнайсет години. И влезе в ролята си, без да губи нито миг. В крайна сметка положението й в двора от сега нататък е безспорно. Има и още нещо, Джо… — Сбърчените вежди на Едгар надвиснаха още по-ниско, докато се опитваше да подреди мислите си. — Започвам да се питам дали бременната вече принцеса не е започнала да губи интереса си към резидента? Може би има нещо такова?

— Новината й обяснява защо Бахадур е трябвало да умре. Знаела е, че щом обяви пред махараджата, че е бременна, кандидатурата на малкия за престола ще бъде отхвърлена. А това евентуално би го подтикнало да изтича при баща си и да му разкаже всичко. И край с номерата и шегичките.

— А как би реагирал Удай? Възможно ли е тази история с Шубхада да е истина? И бременността й да не е съвсем законна? Разбира се, съди се по резултата, както знаем… само времето ще покаже… по-точно деветте месеца, след изтичането на които ще стане ясно кой проявява благоразположение към детето. Главата си залагам, че е от Удай, но като се усъмни човек веднъж… Пък и господарят е бил под натиск — разполагал е с дни, не с месеци, за да вземе решение. Имало е голяма вероятност да реши да играе на сигурно, да заклейми Шубхада, да изгони Клод или просто да ги хвърли на крокодилите и двамата… Знам ли…

— Може да се уреди — съгласи се Едгар. — Нещастен случай при риболов вечер на езерото, смелият резидент чува крясъци и се хвърля самоотвержено да спасява удавника. Пляс-пляс! И хайде за Делхи!

— Именно този страх е подписал смъртната присъда на Бахадур.

— Аха… Малкият е бил ужасно опасен, пък и вече не им е бил нужен. За какво им е вироглав малък юварадж със съмнителни права по отношение на трона, при положение, че Шубхада може да осигури законен наследник. Мисля, че си прав, Джо.

— А това е лош знак, Едгар! Щом престана да спориш с мен. Така можем да попаднем на най-неочаквани заключения. Ти може и да не знаеш къде отиваш, но лично аз смятам да посетя Лизи Макартър. Без възражения! Нужен ни е… по-скоро на мен ми е нужен малко шотландски скептицизъм и здрав разум. Освен това бих искал да й изразя съчувствието си от загубата. Както знаеш, тя обичаше Бахадур. При това доста.

Лизи остана изненадана и далеч не щастлива да ги види. Покани ги доста хладно. Беше чорлава, бледа, очите й — пълни със сълзи.

Двамата се почувстваха особено, седнали един до друг на опърпано канапе. Лизи не им предложи обичайното питие, макар че Джо с удоволствие би пийнал нещо. Домакинята им хвърли унищожителни погледи и се настани на висок стол край лабораторната си маса. Джо не се беше чувствал толкова неловко, откакто преди двайсет години директорът на пансиона го бе извикал в кабинета си.

— Не ни обвинявай, Лизи! — започна направо. — Най-напред чуй какво имаме да ти казваме. Сигурно ни смяташ за абсолютни некадърници, след като допуснахме Бахадур да загине. Нещата не станаха точно така. Детето беше убито. И убийството му е организирано най-хладнокръвно.

Тя слушаше, без да продума и без да го прекъсва. Джо и Едгар й разказаха всичко от игла до конец, като се прекъсваха и допълваха взаимно.