— Според мен той е физическият извършител. Предполагам, че след като всички сме се настанили по платформите, Клод е слязъл и е заел позиция в храстите. Шубхада е намерила начин да накара Бахадур да слезе. Може дори да е влязла в ролята на бавачка и да го е посъветвала да слезе да се изпикае за последно. Докато тя вади багнака от калъфа с пушките си — не е бил транспортиран с другия багаж, бил е непрекъснато с нея — и го хвърля долу, Бахадур потъва в храстите или е завлечен насила там. Успява да изкрещи веднъж и прави опит да извади револвера си. Едва ли е щял да му свърши работа срещу тигъра, но за Клод… За жалост малкият не е бил достатъчно бърз. Клод го изпреварва и го убива. Едно бързо мушкане с ножа, после удар отгоре с тигровата лапа. — Джо се поколеба за миг, подреждайки мислите си. — И така, стигаме до момента, от който кръвта замръзва в жилите ми, Едгар. Клод е проявил достатъчно прозорливост, та предварително да удари с тигровата лапа по земята за повече автентичност. И когато Хектор огледа раната… — Гласът му заглъхна.
— … да намери парченца пръст и трева? Признавам — Клод изпипва нещата.
— Аха. После багнакът и ножът изчезват в калъфа и той се връща на платформата си. Стреля и не улучва тигрицата. Това му е алибито, че е бил на мястото си. И ловът продължава. След като чува сигнала за край, Шубхада надува свирката и когато пристигаме на мястото, заварваме Клод, целият в кръв, чорлав и разстроен. При това с всички основания.
— Разстроен може би. Но само до известна степен — поправи го Едгар. — Помниш ли как се нахвърли на Аджит? Сега си обяснявам защо. Искал е да остави у нас впечатлението, че Аджит е напускал платформата си или че не е успял да стреля навреме. Опитваше се да ни накара да заподозрем, че някой не си е свършил работата както трябва. И за малко да ни убеди.
— Всичко е било изпипано в детайли — замислено отрони Джо. — И въпреки това… въпреки това… нещата можеха да се объркат колосално. Колко ли превъзбудени и изненадани са били, когато на сцената внезапно се е появил втори тигър. Пъхнал им се е право в ръчичките!
— Изненадан съм, че Клод не е избрал по-лесния начин и не е застрелял жертвата си направо. — Не е никакъв проблем да инсценираш инцидент с пушка. Бог ми е свидетел, че такива неща се случват непрекъснато.
— Забелязах, че Клод слушаше изключително внимателно, докато разказвах на Рам за новите балистични анализи. Дори ако не ме лъже паметта, сам зададе въпроса дали е проблем да се изпращат улики в Калкута, за да се прави анализ на профила на куршума. Едва ли не го съжалявам! Вероятно е планирал случайна смърт от отклонил се куршум, а изведнъж ето ти някакъв си отворен полицай, който на всичкото отгоре ще стои на съседното дърво по време на лова. Е, наложило се е да промени плановете си из основи.
— Това вече няма значение. С помощта на Шубхада и актьорските й умения, си изиграха сценария почти перфектно. И ако бяхме само ние с тебе, приятелю, като нищо щеше да им мине номерът. Избързаха преди всички останали, при това, ако забеляза, с доста притеснен вид, за да върнат оръжията си в оръжейната, като предната нощ явно са се постарали да ги почистят добре. Но защо? Продължавам да се питам — за какво им е било всичко това?
— Съвсем близо сме до отговора. Искам да те питам нещо, Едгар — ти видя ли какъв майтап си е направил Колин с Бахадур, за да му натрие носа? Тигровите следи в брашното пред палатката му?
Едгар се усмихна.
— Всички ги видяхме. Малкият си падаше точно по такива номера. Е, поне по принцип. Точно в този конкретен случай май не изглеждаше особено развеселен.
— Защото преди това бяха разкрили неговия капан, преди той да щракне. Така че е бил разочарован и сърдит.
— Капан ли? Какъв капан?
— През нощта го чух да щъка напред-назад. Изпрати слугата си до палатката с провизиите, явно за да му донесе пакет брашно. Когато го попитах дали е добре — чух го да се кикоти и отидох да видя дали всичко е наред, — той ми отвърна доста уклончиво за някакъв капан на Бахадур, ама на сутринта щял да ми разправя. Брашното му е трябвало, за да го пръсне пред палатката на Клод. Имал е намерение да стане рано сутринта и да провери за следи.
— Боже мой! Очаквал е да види следи от нечия друга палатка до палатката на Клод! Шубхада. Тя беше в края на редицата… за да стигне до палатката му, е трябвало да мине през брашното — ако бе проявила глупостта да опита. Мислиш ли, че Бахадур е подозирал, че между тях става нещо. Имам предвид, преди ти да се сетиш.
Читать дальше