Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Какво искаш да кажеш с това „ако“? Убеден съм, той вече е задържан, нали, Аджит? — попита Едгар.

Майорът се намести, очевидно смутен, министърът отговори вместо него.

— За жалост случаят не е такъв. Покрусен от смъртта на младия юварадж, Аджит е пропуснал да забележи, че на връщане към двореца една от колите, хиспано-суизата, е заета от капитана и сестра му. Били са се погрижили да си натоварят багажа, както и да си осигурят — без наше знание — няколко допълнителни туби гориво. На един завой те просто са се отклонили към гората, а останалата част от колоната е продължила по пътя си без тях.

Джо едва се сдържа да не извика тържествуващ, но все пак успя да зададе въпрос.

— Но къде, по дяволите…?

— Планирали са всичко. Тази кола е заякчена за ловни излети по неравен терен. И въпреки това ще се окаже удивителна машина, ако направи всичко онова, което искат от нея.

— Мамка му! — възкликна Едгар. — Насочили са се към магистралата. Но през тази местност… без пътища, без никаква проходимост… Абсурд е да успеят.

— Честно казано, очаквам в следващия месец да получим новини от нашите бегълци. Примерно, че в някое затънтено ъгълче на щата са намерени оглозгани от лешояди останки — доволно изсъска Залим.

„Значи не познавате Маделин Мърсър“, отвърна Джо, но на себе си.

— Но защо изобщо дойдоха с нас на лова? — попита гласно. — Не мога да проумея — защо просто не са избягали с дженито. Защо да прекарват няколко кошмарни дни с хора, които не понасят, в занимания, които не са им по вкуса. Спокойно са могли да отпрашат за Делхи или за Бомбай, използвайки, че сме съсредоточили вниманието си в друга посока.

Залим и Аджит се спогледаха съзаклятнически и Залим махна с ръка, за да даде възможност на Аджит да говори.

— За мен беше по-лесно да разгадая загадката около смъртта на Притви, Сандиландс. Просто задържах Ахмед. Не ми бяха необходими никакви бележници, никакви отпечатъци, никакви тенденциозни въпроси.

Няма да му доставя това удоволствие да го питам какво му е било необходимо в такъв случай, реши Джо.

— Като раджпут, който споделя нещо с друг раджпут, Ахмед ми довери, че брат му е получил голяма сума пари от капитан Мърсър преди фаталния полет и според предписанията на капитана е решил да си направи собствен бизнес и да кара такси в… Делхи. — Засмя се гъргорещо. — В крайна сметка, излиза, че наистина е заминал за Делхи! Не е трудно да се сети човек, че ослепителният въздушен ас е нагласил нещата така, че принцът да управлява самолета и да катастрофира. Въпрос на чест за един пилот. Отмъщението и перспективата за прекъсване на професионалната кариера също се намесват в тази история. Както и изчезването на голямо количество облигации, собственост на махараджата. Но въпросът е защо Мърсър просто не е убил Али?

Джо се ядоса от искрено учудената физиономия, която си докара Аджит.

— Сам споменахте думата чест, сър — отвърна ядно. — Капитан Мърсър може да е убиец, но не трепе хората наред. Али е негов механик, човек, на когото капитанът е поверявал живота си при всяко излитане. Изключено е да разруши доверието помежду им. Може би Али е видял нещо, което не е трябвало да вижда. Или на Мърсър му е бил нужен обект, върху когото да стовари вината и който да служи за изкупителна жертва, в случай че се появи някой любопитен детектив. Планът му е бил обмислен до последния детайл, поради което е още по-странно, че…

— А, да. Прав сте, като твърдите, че би било по-добре незабавно да отлетят със самолет, но… о, как да ви кажа! — Въздъхна театрално. — Това стана невъзможно.

Джо и Едгар го погледнаха изненадано и той забави отговора си още миг, за да изпита пълна наслада от създадения ефект.

— С помощта на Ахмед изпразнихме горивото от всички самолети, скрихме всички запаси. Капитан Мърсър може да е всякакъв, но в никакъв случай не е небрежен. Непрекъснато проверява самолетите и дали всичко е в изправност. Двамата със сестра му действаха точно като подплашени антилопи, които, появи ли се опасност, търсят сигурността на стадото. Смесвайки се с останалите европейци, те са се чувствали на по-безопасно място, отколкото ако бяха останали в двореца. И не са сбъркали — заключи категорично.

— Мога ли да ви попитам нещо, Аджит? — подхвана предпазливо Едгар. — Бихте ли споделили с нас заключението си за смъртта на Бахадур?

— Принцът е убит от резидента по начин, който тепърва ще бъде уточняван — отвърна твърдо Аджит.

— Е, май излиза, че можем да ви дадем малко информация, ако и вие сте готов да ни кажете нещо в замяна — продължи Едгар. — Кажете ни защо подозренията ви паднаха върху Вивиан и ние ще ви кажем как го е извършил.