Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Все още не е прекалено късно. Дай ми оръжието и ще ти уредя дискретно оттегляне — продължи Джо. — Пък и в тези ковчежета и бездруго няма нищо. А когато си тръгнеш с празни ръце, ще се натъкнеш на Аджит Сингх, който те причаква отвън.

Поредният му опит бе посрещнат от припряна въздишка.

— Клоун! Преди два часа проверих и вътре имаше изумруди и рубини колкото яйце на гълъб. А това е само за начало.

Джо и Едгар вече бяха съвсем близо един до друг. Клод, без да ги изпуска от мушката, се отдалечи към ковчежетата и почука по капака на средното.

— Тук има повече богатства, отколкото мога да изхарча през целия си живот!

— Съжалявам, мой човек, това е било преди два часа. Нали не се заблуждаваш, че Аджит Сингх стои със скръстени ръце! За два часа могат да се случат много неща. Голяма част от съкровището вече е изнесена. Как мислиш, нима иначе биха оставили само един престарял пазач на входа! Заложили са ти капан. И ето, че ти се хвана. Не ставай глупак, не рискувай всичко заради едно бъркане в празна каца с мед!

Клод, все още злобно ухилен, повдигна капака и бръкна в ковчежето. Едгар и Джо със задоволство проследиха как усмивката му се изкриви в слисване, което преля в неподправен ужас. Извади шепата си, преливаща от скъпоценни камъни, които заблещукаха на мъждивата светлина. След миг нададе писък и изпусна накитите. В ръката му остана само един предмет. Той не блещукаше. Не отразяваше светлината. И се гърчеше. Беше дълъг малко повече от една педя.

Гърмежът на малкия браунинг бе оглушителен в тясното пространство. Втренчил поглед в Клод, Джо не забеляза кога Едгар е успял да извади резервния си пистолет, втъкнат отзад на колана. Миниатюрното оръжие, което за последно видяха в безжизнената ръка на Бахадур, се губеше в огромната лапа на Едгар, но произведеният изстрел беше безпогрешен.

Тялото на Клод се тресеше от ужас, очите му не се откъсваха от лявата му ръка, която още стискаше остатъците от нещото, простреляно от Едгар. Накрая резидентът успя да проговори.

— Какво, по дяволите, беше това?

— Крайт — отвърна спокойно Едгар. — На мене ми заприлича на крайт. Вярно, мъничък, ама пък стопроцентово смъртоносен.

— Помогнете ми, моля ви!

— Никой не може да ти помогне. И ти го знаеш много добре — рече безстрастно Едгар. — Десет пъти по-отровен от кобрата. Цопна право в казана, мой човек.

— Колко ми остава?

— Десетина минути? Четвърт час?

Клод се запрепъва към вратата. Вдигнал пистолета си, произведе три изстрела във въздуха, пауза, после още два. Обърна се и ги погледна, махна небрежно с пистолета. Усмихна се леко накриво, по момчешки.

— Остана ми един куршум. За кого ли ще е? — Цевта мина покрай Джо, после прекоси Едгар и накрая се спря върху слепоочието на Клод. — Още петнайсет минути във вашата компания, господа? Не бих издържал.

Едгар скочи към Клод с подвижност, на каквато Джо не подозираше, че приятелят му е способен, и изби пистолета от ръката на резидента.

— Едгар! Какво ти става, по дяволите! Остави го да си отиде както пожелае.

— Съжалявам, Джо, но предпочитам по тялото му да няма дупки от куршуми, като изпратим трупа му в Делхи. Естествена смърт, нещастен случай — наречи го както щеш. Тук не е изключение да те ухапе крайт. Няма да се налага да се дават обяснения. Потърпи още малко. Ще го изчакаме да си умре сам.

Забелязал непреклонния му поглед, Джо разбра играта на сър Джордж. Изпраща Сандиландс да разбере кой мъти водата, а накрая Едгар трябва да се погрижи теренът да е разчистен по възможно най-удачния начин. Самият Удай Сингх го каза, преди да издъхне. „Виждаш ли, Едгар, планираме последния си съвместен лов.“

— Не. Ти го изчакай да умре! Изстрелите, които произведе, бяха сигнал. Отивам да разбера за кого е бил предназначен.

Джо и Аджит хукнаха обратно към двореца, като обмениха информация тичешком. Джо се засрами, че въпреки двайсетте си години преднина се задъхва повече от раджпутския воин. Тъкмо когато си мислеше, че дробовете му ще експлодират всеки момент, Аджит даде знак да спрат.

— Чуй! — Посочи поляната пред хангара със самолетите.

— Самолет? Излитащ самолет? Кой го пилотира, по дяволите?

— Ето как е възнамерявал да се измъкне — победоносно обяви Аджит.

— Но, Аджит… нали каза, че си източил всички резервоари?

— Така е. Но… — Млъкна и изгледа Джо за момент, после се подсмихна и продължи: — Оставих малко гориво в двуместния, ако някой прояви достатъчно небрежност и не провери или бърза прекалено много, за да отлети… — Поколеба се пак, накрая довърши. — … на една-две мили.