Барбара Клевърли - Тигър в двореца

Обзет от гняв и отчаяние, Джо хукна с нови сили напред, крещейки напразно на пилота да спре. Разбира се, никой не можеше да го чуе от шума на двигателя и свистенето на перките, но въпреки всичко Джо продължи да крещи и да размахва ръце. Самолетът завъртя към пистата и се приготви за излитане. Джо забеляза на задната седалка фигура, която му помаха с лаконичен жест. Главата беше скрита под маска от черен чорап, гнусната свинска опашчица се развя бясно във въздуха, щом машината набра скорост.

Към Аджит се присъедини Рам и отряд от неговите хора, които си вършеха работата безмълвно и целенасочено. За нула време се появиха оседлани коне и Аджит покани Джо да поязди с него към пустинята, ширнала се пред самолета. С пресъхнала уста, изтощен, Джо за пръв път в живота си не изпита удоволствие от ездата. След една миля шеметно препускане конете все още бяха във форма, но самолетът бе избързал далеч напред. Джо установи, че се моли наум да се задържи в небето по някакъв магически начин. Може би са намерили резервно гориво? Не се чуваше промяна в боботенето на двигателя, на пръв поглед всичко изглеждаше наред. Ако зависеше от Джо, би спрял това безумно препускане в пустинята, но Аджит продължаваше напред, твърд като скала на седлото, с очи, в които блестеше ловна тръпка.

След още една миля конете започнаха да се уморяват. Точно тогава Джо чу звука, от който сърцето му падна в петите. Двигателят се задави. Чу се свистене и машината полетя надолу.

— Изправи го, за бога! — едва чуто промълви Джо. — Хайде! Изправи носа, тъпако!

Но самолетът продължи неумолимия си път надолу, нямаше спасение. Заби нос в земята на около половин миля по-нататък.

Завързаха конете си и се приближиха внимателно до мястото на катастрофата, подхождайки от двете страни на самолета. Пилотът, проснат върху корпуса с прекършен врат, не представляваше никаква опасност. Джо коленичи край кокпита и се зае внимателно да свали от главата чорапа, който вече изглеждаше не застрашително, а жалко. Дръпна леко и отдолу плисна огнената грива на Лоис Вивиан. Лицето й беше цялото в кръв.

Докато яздеха бавно обратно към града, Аджит, който явно беше във вътрешна борба със себе си, най-сетне проговори.

— Мемсахиб Вивиан? Но защо?

— Според мен по-важно е не защо, а как. Баща й, офицер от британската армия, също е бил във военновъздушните сили — дори може би е сред основателите им. Хората като него са били предимно военни, всичките — любители. На една снимка в дома й той е с униформа, на която се вижда емблемата на кралските въздушни сили. Тя не е давала гласност на това, но е направила няколко опреснителни полета с капитан Мърсър. Казаха ми, че не е никакъв проблем да управляваш такава машина… Но защо? Труден въпрос. Тя е била в комбина с Клод — всъщност склонен съм да вярвам, че е била инициаторът. Предлагам да си ги представим като ловуваща двойка тигри, които обикалят двореца. Изгубили илюзиите си, живеещи в страх за бъдещето си и откровено алчни. Мисля, че са били готови да поемат риска да избягат със съкровището и са планирали отдавна как ще преметнат всички.

Не смяташе да навлиза в повече подробности по деликатния въпрос за участието на овдовялата Нейно височество номер три в цялата схема. Не изпитваше жал към манипулативната принцеса, която според него е била използвана от семейство Вивиан. Спомни си първата си вечер в двореца и поведението на Лоис. Докато Шубхада озаряваше цялата маса с присъствието си, Лоис Вивиан остана в сянка, но всъщност дърпаше конците по най-добрия възможен начин, при това съвсем незабележимо. Клод се славеше като акуратен и изпълнителен служител, но Джо се запита дали репутацията му не се дължи на целенасочената му и амбициозна съпруга. А онзи парфюм, който толкова възбуди любопитството му? Хрумна му, че може би самата Лоис се е сетила, че не е зле да ухае по същия начин като момичето, с което съпругът й би трябвало да изглежда замесен. Явно е имала пълно доверие на Клод, рече си Джо. А вече твърде късно, осъзна и отношението на Лоис към самия него в качеството му на протеже на сър Джордж, а отгоре на всичко и лондонски полицай! При всичките й контакти с Джо в поведението й се долавяше една добре прикрита, но все пак видима напрегнатост и притеснение. Нищо чудно, че от време на време тонът й звучеше остро.

Преди да стигнат двореца, видяха Едгар да препуска насреща им, придружаван от Рам.

— Кой се оказа, мамка му? — попита той нетърпелив.