Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Лоис — отвърна хладно Джо. — Беше Лоис. И така, Едгар, ако крайтът не го бе довършил, Клод щеше да се разбие с нея в пустинята. Напълно задоволителна развръзка за правителството на Негово величество, както, сигурен съм, ще отбележиш.

Едгар обърна коня си и тръгна редом с Джо.

— А сега би ли ми казал най-сетне какви точно бяха инструкциите на сър Джордж? — попита ядно Джо. — Следи Сандиландс, изчакай да подбере дивеча и накрая стреляй?

— Горе-долу — отвърна Едгар, без да губи присъствие на духа. — С такъв находчив млад мъж като Клод, не можехме да си позволим зрелищен процес в Делхи. Щом един резидент се е издънил, как да се има доверие на останалите? Това би могло да навреди на кариерата на мнозина почтени люде. Да разбуни кошера в Камарата на принцовете… където, доколкото разбрах, скоро ще се проведе важна среща. Изключително важна среща. В доста неподходящ момент. Политически кошмар. Така стана по-добре. Задоволителен завършек.

— Така ли мислиш? — Джо не успя да потисне гнева си, което пролича в тона му. — Смъртта на Удай Сингх доведе до толкова много ненужни жертви.

— Въпреки това е по-добре, отколкото след няколко години да измрат десетки — тросна се Едгар. — Пък и сега за всичко си има обяснение. В Индия непрекъснато се случват злополуки. Както винаги съм казвал, ужасно опасно място. И не забравяй, че двама от убийците бяха западняци. На сметката им има записани двама престолонаследници, а подобно нещо се заплаща скъпо и прескъпо. Добре че все пак успяхме да изиграем добре картите си. И че го има Залим Сингх, да представи всичко в нужната светлина. — Замълча, но след като от страна на Джо не последва никаква реакция, продължи: — И като заговорихме за късмет, интересно, как стана така, че Клод да намери в ковчежето, където ровичкаха крадливите му ръце, точно крайт! Да дебне сред накитите…

Констатацията му беше изпълнена с подозрение. Погледна Джо в очакване на коментар.

Джо си помисли за думите на Лизи, че би направила много, за да защити Бахадур. Спомни си и как малкият изобщо не се замисли дали да отиде в джунглата с възрастния Джасвант. Дали тяхната любов не се е превърнала в отмъщение, след като се оказаха неспособни да защитят малкия? Вероятно.

— Да, наистина! — отвърна след малко. — Голям късмет, искам да кажа.

Лал Бай вече беше станала, когато камериерката й дойде да я събуди. Промъкна се до прозореца, дръпна тежката завеса и плъзна поглед по млечносивия пейзаж, огряван от чезнещата луна. Оставаха още два часа, преди лъчите на слънцето да затоплят и оцветят земята, два часа, преди пламъците на погребалната клада на господаря й да се стрелнат в небето, за да посрещнат и да се слеят с тези лъчи.

Остана така за момент, пленена от този лишен от цветове свят, наслаждавайки се на ненарушаваното от нищо спокойствие. Някъде в пустинята оттатък реката пролая диво куче, след миг получи отговор от своята женска. Два часа по-късно лаят им вече няма да се чува, погълнат от глъчката, която ще се излее от двореца. Ще последва нечуван вой и оплакване; тълпите ще нареждат: „Рам нам сат хаи!“ Божието име е истина. Ще думкат тъпани, кладата ще бъде запалена в секундата, в която изгрява слънцето. В същия момент ще прозвучи и последният салют в чест на махараджата. Подредени край слонската порта, пушките ще произведат деветнайсет изстрела. Деветнайсет, понеже Удай бе махараджа и велик владетел. Лал Бай бе решена да брои гърмежите, доколкото можеше да брои.

Чичи Бай загрижено й напомни, че всичко е готово за молитвения й ритуал, но че първо, преди пуджа, трябва да се изкъпе и облече. Бяха донесени сребърни купи и медни съдове, пълни с ароматични масла и води. Лал Бай смирено склони глава и протегна ръце, за да бъде извършено ритуалното почистване и масажът с благовония. След това облече яркочервена копринена фуста, която й подаде камериерката, пристегна плътно корсета и спусна отгоре ганграта 55. Над лактите й една по една бяха поставени гривни от слонова кост, през изрисуваните й с къна стъпала бяха пъхнати златни верижки. На днешния ден тя бе избрала да облече сватбена одежда. Накрая Чичи Бай щракна около врата на господарката си най-скъпото й рубинено колие.

Сивата коприна на небето се разцепи и отдолу се подаде жълтеникава нишка.

— Време е — прошепна Чичи Бай и отиде да отвори вратата. Отпред се беше събрал ескорт от слуги, бяха се подредили в редици и мълчаха — изпълнени със скръб, но превъзбудени. Личните й слуги, облени в сълзи, се отдръпнаха и застанаха при другите жени край зарешетените прозорци. Лал Бай пристъпи в средата, готова да поеме с процесията надолу към речния бряг. Щом се скриха от погледите на досадните чужденци, церемонията започна.