Барбара Клевърли - Тигър в двореца

Той последва Джо до палатката на доктора без никакви въпроси и възражения. Джо му връчи лупата.

— Разгледай предмета в чинийката и ни кажи какво виждаш.

Колин разгледа внимателно нокътя.

— Нокът — смотолеви озадачен след малко. — Тигров нокът. Прилично износен… назъбен… съдейки по цвета му, бих казал, че е нокът на животно на средна, ако не преклонна възраст. За какво са тези въпроси?

Джо и Хектор се спогледаха.

— И ние така си помислихме. Ще се изненадаш ли, ако ти кажа, че току-що извадих този нокът от гърлото на момчето.

— Да, би ме изненадало. Старата тигрица не е припарвала до шубрака, в който е намерен Бахадур. Той е бил убит от младия мъжки — отвърна търпеливо Колин. — Пък и никога в практиката си не съм виждал нокът да е засядал в рана. Просто няма такъв случай.

— Колин — подхвана кротко Джо. — С очите си видях как този нокът бе изваден от гърлото на Бахадур.

Колин като че започваше да идва на себе си, мисълта му се поизбистри.

— Нещо не е наред… Бих искал да огледам раната още веднъж, ако нямате нищо против. Ще позволите ли, сър Хектор…?

Наобиколиха трупа, като внимаваха да оставят достатъчно поле за действие на сър Хектор, който стисна нужния му инструмент. Джо му асистира, като постави лупата пред лицето му, за да му осигури по-добра видимост. Внезапно докторът се дръпна и изсумтя.

— Би ли ми подал сондата, ако обичаш? Третият инструмент от дясно, на горната редица… Точно този. Сигурен съм, че не греша. О, боже мой!

— Какво има? — процеди през зъби Джо.

— Дълбока рана в югуларната вена. Направо е прерязана. При това не от тигровия нокът. Нокът не може да проникне толкова надълбоко. Това е станало с нещо… тънко. Незначителна повърхност на проникването, замаскирана от последвалите допълнителни разкъсвания, причинени от нокътя. Вената е срязана като с нож. Но отгоре е попаднало парченце кожа, което е скрило почти всичко от погледа. Човек може да я пропусне като нищо. Как се казваха ония италиански ножове? Влязъл е под ъгъл, което означава, че ударът е нанесен от човек, по-висок от жертвата. Остава въпросът кой е този човек? — Остави сондата. — И така, заключението ми е, че момчето е починало вследствие прерязване на югуларната вена. Възможно е ударът да е нанесен в гръб. Върху челюстта се забелязва съвсем леко охлузване. Ако обичаш, Джо, би ли коленичил за малко? — Направи кратка демонстрация, като пристъпи към Джо изотзад и го сграбчи под брадичката. — Не бива да издърпваш главата много назад, защото има опасност артериите да се скрият зад дихателната тръба, но това не се знае от всеки. Е, да приемем, че нашият човек е вдигнал главата нагоре. При такова малко вратле едва ли е имал сериозен проблем. — Вдигна скалпела и Джо трепна, като видя ръката на доктора да се спуска рязко надолу към оголеното му гърло. — Както виждате, право във врата, по този начин струята кръв изхвърча в другата посока и няма опасност да излезеш от храстите, облян в кръв. Имало е доста кръв… Известно време момчето е стояло на крака, личи си по следите от кръв по дрехите му.

— А раните от нокътя, Хектор? За тях какво ще кажеш? Кога са направени те — преди намушкването с острието, едновременно с това или по-късно? Възможно ли е тигърът да е минал през него, когато малкият е бил вече мъртъв? Можеш ли да кажеш?

— По принцип раните, нанесени след смъртта, се диагностицират по липсата на следи от жизнена реакция — въздъхна докторът. — Ако човек получи рана, докато е още жив, биват прекъсвани множество малки кръвоносни съдове. Сърцето, ако все още бие, изтласква кръв към тъканите около нараненото място. Кръвта се съсирва и трудно се измива. Би ли ми подал водата и гъбата ей там. Да видим какво може да се направи.

Продължи работата си, мърморейки нещо за микроскопи, бели и червени кръвни телца, но не толкова на Джо, колкото на самия себе си. Накрая остави инструментите и си изми ръцете.

— Не е за вярване — отсъди накрая, — но раните от ноктите са нанесени по същото време, по което е направено пробождането — или почти по същото време, тоест непосредствено след това. — Хектор поклати глава. — Както изглежда, издъхващият клетник е бил нападнат още веднъж — от възрастен тигър с разклатен нокът. Е, опасявам се, че това е всичко, което бих могъл да кажа от медицинска гледна точка. Другото не е в моята компетенция. Оттук трябва да поемете вие с Колин. Направих каквото е по силите ми, дори може би казах повече от необходимото.

— Благодаря ти, Хектор! Беше изключително и педантично наблюдателен. Едва ли друг би забелязал нещо нередно и би разбрал какви сме глупаци. Искам да ви помоля нещо и двамата — това, което се каза в тази палатка, трябва да си остане тук. Поне засега.