Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Може би не е сега моментът да те питам, Аджит — отвърна, без да трепне Клод, — но наистина ми се ще да възстановим подробно последователността на събитията, докато все още всичко е прясно в главите ни. И така, защо не стреля по тигрицата, когато беше в обсега ти? — Обърна се към останалите и додаде: — Видях я ясно от платформата. Тя се изравни с Аджит — идеалната мишена, но изстрел не се чу. Спомням си, че се почувствах доста объркан. Допусна грешка, Аджит, прав ли съм? Изчаках я да навлезе в моя периметър и стрелях. Тя отстъпи назад, навирила опашка. Боя се, че пропуснах. Изстрелът ми не беше добър. Е, Аджит?

Как се изрази Маделин? „Все едно дете да размахва юмрук пред мечка гризли.“ Може би Клод не издържаше на стреса и душевното му равновесие бе разклатено? Джо не можеше да намери друго обяснение за това самоубийствено смело и ненужно предизвикателство. Ръката му механично се плъзна към кобура, докато Аджит бавно се извръщаше към Клод.

Аджит не извади кама, за да пререже гръкляна на Клод, както Джо едва ли не бе очаквал. Вместо това устните му се разтеглиха в тънка като хирургически скалпел усмивка и изплюха натежали от отрова слова.

— Защо не стрелях, когато тя се появи, както бе така любезен да посочиш? Моят принц… — Направи почтителен жест към безжизненото тяло на земята. — … трябваше да се възползва максимално от възможността да вземе главата й. Тигърът е царствено животно и е редно да бъде отстрелван от съответните особи, а не от простолюдието. Дръпнах се, за да изчакам изстрела от неговата платформа, но такъв не последва и тигрицата се отдалечи към другите дървета. — Пресилената любезност изтъни още повече усмивката му. — Но кажете ни, Вивиан, защо намираме вас тук, опръскан с кръвта на принца? Платформата ви се намираше доста далеч от мястото на кървавата разправа. Не забелязахте ли някакъв знак за предстояща опасност? — Емоциите напираха в гласа му и явно ставаше все по-трудно да ги сдържа. — Лично за мен би било чест и удоволствие да скоча между принца и пастта на тигъра!

Джо му вярваше.

Вивиан се изопна и явно се канеше да върне топката на Аджит с не по-малко отровен пас, но Шубхада не му даде възможност.

— Вивиан! — Пронизителният й властен глас го сепна и той остана като вцепенен. — Излишно е да хвърляш обвинения срещу Аджит Сингх!

Колин, който продължаваше да оглежда мястото, се изправи и застана между Аджит и Клод.

— Нейно височество е права. Никой от двама ви не е могъл да стори каквото и да било. Бахадур е бил нападнат от младия тигър. Сигурно се е спотайвал в гъсталака, когато всички са заели местата си по платформите. Когато Бахадур е слязъл и се е отправил към тревата, е изненадал животното, което се е обърнало срещу него. Друг тигър би продължил да се спотайва и човек изобщо не би заподозрял за присъствието му. Този обаче е човекоядец, а те губят уважение към човешките същества. После прозвуча рогът, чу се думкането на тъпани и той се е измъкнал през задната врата.

— Ето, вижте тук… и тук. При внимателно вглеждане се забелязват една-две следи от лапи, но земята е толкова изпотъпкана, че не се вижда къде точно е скочил.

— Значи докато сме се взирали в долината — заключи Едгар, — той се е измъкнал към изхода покрай дървото на Джо и изплашен и разгневен, го е нападнал в гръб. Джо е представлявал идеална мишена.

— Младият тигър ли чух? — попита слисан Клод.

— Тигрите се оказаха два. Майка и напълно оформен мъжки — неин син. Мъжкият е убил Бахадур, а след това за малко да ликвидира и Джо — намеси се Едгар, показвайки кървавата кърпа, с която бе вързал раната на приятеля си.

Клод стисна главата си между дланите и изпъшка.

— Би било крайно полезно — Аджит, чийто гняв продължаваше да си търси мишена, стрелна Колин с убийствен поглед, — ако бяхме информирани за наличието на два тигъра. Ако знаехме, че наблизо дебне втори звяр, никой не би рискувал да излезе от прикритието си сам и невъоръжен.

— А време? Никой не ми осигури времето за проучване на ситуацията, за което помолих… — понечи да възроптае Колин.

Въпреки шока и скръбта си Джо си даде сметка за борбата за власт, разразила се пред погледа му — или поне борба за избягване от отговорност. Той коленичи и продължи огледа на тялото с ясното съзнание, че трябва да сложи край на тези взаимни нападки, ако иска да предотврати още един смъртен случай. Но професионалистът в него го подтикваше да продължава да наблюдава и да оглежда, така че грозната сцена прекрати Едгар.