Барбара Клевърли - Тигър в двореца

Едгар излезе от прикритието на дърветата и спря. Изопнал гръб, хвърли шапката си на земята и изкрещя нещо, което Джо нямаше как да чуе от думкането на тъпаните и крясъците на изпадналите в истерия маймуни.

Джо не можеше да разбере какво става, но кръвта му се смрази, когато видя как Едгар вдига пушката си във въздуха и я насочва право към него.

— Едгар! Какво става, по дяволите?

Насреща му се беше облещила двуцевка, в едно от дулата, на която все още имаше патрон.

Стиснал пушката си с една ръка, Едгар вдигна другата, за да я махне рязко два пъти в добре познат на всеки войник предупредителен жест. Джо реагира мигновено и се завъртя, за да си покрие гърба. Озова се срещу зейналата паст на тигър.

Звярът бе на броени крачки от него, съвсем жив, разярен и готов за скок. В главата на Джо прозвуча гласът на Колин. Инстинктите му също заговориха, подсказвайки му да промени височината си, щом тигърът се отлепи от земята. Понечи да вдигне пушката си. Тъй като нямаше време да се прицели от рамо, стреля от хълбок. Откатът на мощното оръжие го хвърли назад и леко встрани, далеч от масивното туловище, което се носеше към него, и той падна встрани от траекторията на тигъра, който миг по-късно се стовари с цялата си тежест върху мястото, където бе стоял Джо. Горещият дъх на звяра облъхна бузата на ловеца, ноктите на протегнатата напред лапа одраскаха ръката му.

Маймунският хор съвсем побесня, мъничките черни личица бълваха фонтани от нечленоразделни звуци и крясъци, ръчичките замеряха тигъра с пръчки. Джо успя да се изправи и с радост прие протегнатата ръка на дотичалия миг по-късно Едгар.

— Съжалявам, Джо, не можах да се прицеля добре в този негодник — ти ми беше точно на пътя. Но какво значение има, по дяволите! Откъде изобщо се взе този мъжки! Добре ли си, старче? Доста кофти изненада. — Пусна Джо и отиде да огледа трупа. — Изключителен изстрел! Право през врата! — Изправи се и избухна в смях. — Два тигъра с два куршума за две минути! Това си е ловна история, дето с години ще обикаля лагерните огньове! Сандиландс Двата изстрела! Представям си само.

Опитът на Едгар да демонстрира веселост и нехайство не можа да заблуди Джо. Той само прикриваше неописуемо вълнение. След малко Джо все пак успя да възвърне гласа си.

— Благодаря ти, Едгар. Наистина съм ти ужасно благодарен. Още веднъж.

Едгар вдигна револвера си.

— В цялата суматоха не бива да забравяме да дадем знак, че всичко е приключило! — Даде три поредни бързи изстрела. — Няма да е зле докторът да хвърли един поглед на раната ти, но дотогава и това ще свърши работа. — Извади голяма носна кърпа. — Да не вземеш да оплескаш всичко наоколо с кръв.

— Какво, за бога, става тука! — Колин изникна изневиделица, метнал пушката си през рамо. — О, не! Боже мой! — Веднага разбра какво се е случило, без да е нужно Едгар или Джо да казват нито дума. — Цели два! Как съм могъл да не разбера! Глупак такъв! Добре ли си, Джо?

— Тигрицата се държа точно според очакванията ти, Колин — успокои го Джо. — Съвсем по график. Но откъде се взе мъжкият, да му се не види? Изведнъж се озова точно зад гърба ми!

Колин бавно поклати глава.

— Предполагам, че е синът й. Съвсем младо животно. Сигурно са ловували заедно… — Лицето му се изкриви от яд и болка. — Защо нямах повече време да огледам района! Сигурно щях да попадна на втория чифт следи. За малко да стане сакатлък.

— Това обяснява големия брой на жертвите от селата — заразсъждава трезво Едгар. — Била е нужна храна за двамина.

Група селяни със сопи и тъпани се приближиха предпазливо, после, щом видяха, че двете туловища не помръдват, видимо се поуспокоиха. Започнаха да викат въодушевено на Колин и да чукат победоносно със сопите си. Един се приближи до женската и изля нещо върху трупа й.

— Нарича я зъл дух — зае се да превежда Едгар с усмивка. — Ще ти кажа с две думи смисъла… Доволен е, че е мъртва… Изброява всичките си приятели и роднини, които са били убити… Списъкът с жертвите е доста дълъг. — Едгар се обърна към ловеца, който все още не можеше да се зарадва на случилото се. — Хайде, Колин, усмихни се! Всичко е добре, щом свършва с два мъртви човекоядеца. Хората ще са двойно по-доволни.

Най-после Колин се подсмихна накриво, после, забелязал облекчението по лицата на Едгар и Джо, както и доброто настроение на селяните, се поотпусна.

Суетнята постепенно се уталожи и хората започнаха да се поздравяват радостно. Миг по-късно от изток прозвуча настоятелен писък на свирка. После втори. И още един.