Барбара Клевърли - Тигър в двореца

Общо взето, всички получиха обичайните препоръки за това колко е важно да проверяваш непрекъснато пушката си и да внимаваш да не я насочваш към другите участници в лова. Наред с това обаче имаше и по-полезни сведения: най-уязвимите части в тялото на тигъра, предпочитани позиции за стрелба — странично или откъм главата. Загрижен за безопасността на хората, Колин най-сериозно раздаде на всички по една железничарска свирка, окачена на връв, и им нареди да ги увесят на вратовете си. Изрично подчерта, че трябва да използват свирките само в краен случай.

— Това не е играчка. Недопустимо е да се използва за разнообразие или на шега — предупреди ги строго. Джо забеляза, че Колин каза последното, докато подаваше свирката на Бахадур.

Щяха да се отправят към долината, изминавайки последната част от пътуването със слонове. Наизвадиха се фотоапарати, колоната от слонове приближи с величествена крачка, кожата на животните бе украсена с множество заврънкулки в пъстри цветове, от гърбовете им се спускаха богати кадифени покривала, на челата им сияеха златни украшения.

— Джо, Едгар! Вие сте на този — извика Колин и те стъпиха на специалната платформа, откъдето един по един се покатериха на оградената с перила хауда. Джо се огледа и със задоволство спря очи върху изобилието от полезни вещи, струпани в малкото пространство на седлото: калъфи с оръжия, патрондаши, бутилки с лимонов сок, бутилки с чай, слънчобран, резервна риза, ръкавици, нож, фотоапарат, „Кендъл Минт Кейк“ 53и — странно решение за жежкия летен ден — голямо одеяло.

— Пчели — рече кратко Едгар, забелязал изненадата в погледа на Джо. — В случай че те нападнат. Просто се увиваш в одеялото.

Махутът извърна към тях ухилената си физиономия и им каза, че слоницата, на която ще пътуват, се казва Чумпа и е водачката на стадото. Докато се поклащаха неловко, потъвайки едновременно настрани и назад, Джо се съсредоточи върху мисълта за величието на една отминала епоха, когато в подобен лов са участвали по сто такива великолепни слона, наобикаляли са тигъра, доближавали са стрелците толкова близо до тигъра, че да могат да хвърлят копията си по него, а понякога и направо да скочат отгоре му. С пронизителен вик и почесване зад ухото на слоницата с пръстите на краката си махутът пришпори Чумпа да забърза темпото. Отправиха се към джунглата и ловът започна.

Същото напрежение изпитва войник, притаен в окопите, докато брои секундите до началото на атаката. Джо облиза пресъхналите си устни. Изтри потните си длани в панталона една по една. Девет сутринта, а жегата беше непоносима дори на сянка сред короните на дърветата. Помисли си за сър Джордж, високо в планините на Симла, който вероятно точно в същия момент посръбваше чай на ливадата под сянката на хималайски кедри и се наслаждаваше на свежия въздух, нахлуващ откъм Хималаите. Провери пушката си. Проверяваше я вече за трети път само за последните минути. Нагрятата от слънцето част от дулото опари дланта му. Дори пушката не издържаше на тези температури. Скоро ще са му нужни ръкавици, за да я държи. Явно за това са били предвидени чифтовете, които видя сред багажа! Почуди се нервно дали жегата може да попречи на стрелбата му. Колин спомена ли нещо по този въпрос? Погледна надолу от скривалището си високо над земята, сред клоните на определеното дърво от южната страна на потока, и се опита да намери с очи Едгар на отсрещната платформа. Сред листата, зад които бе скрита тя, нямаше движение. Вдясно, където би трябвало да се намира Клод, също не помръдваше нищо. Колин бе избрал чудесни места за прикритие.

Джо се съсредоточи върху пространството между двата края на долината. Видя килим от златни треви, някои от тях се поклащаха от бриз, който той не можеше да усети, други стърчаха неподвижни, височината им надхвърляше човешки бой. Райето на тигрицата можеше да се крие навсякъде в гъсталака и те нямаше да я забележат, докато не реши да излезе от прикритието си. Тук-там, където тревата бе по-рядка, се провиждаха петна червеникава ситна пръст, която се виеше по продължение на пресъхналото речно корито. Джо прецени, че има шанс да хване тигрицата на мушка — при положение, че е избегнала куршумите на петимата ловци на по-предни позиции — само ако тя мине през някое от тези оголени петна. Присви очи и съсредоточи вниманието си върху най-близкото до него, измервайки го на око, за да прецени колко голяма ще бъде мишената му на този фон. Дали тигрицата ще се промъкне крадешком като домашна котка или ще профучи през територията си като Кралицата на джунглата, каквато всъщност е? Въпреки усилията на Колин да ги научи на нещо, Джо се чувстваше напълно неподготвен.