Барбара Клевърли - Тигър в двореца

Поканиха Джо да заеме мястото си в третата кола, един от трите доджа, заедно с Колин и Клод. Накрая имаше още четири с багаж. Колоната потегли, изпратена от Лоис и Лизи.

— Не отстрелвай животно за мен, Джо! — подвикна му Лизи.

— Скъпи, проверявай редовно обувките си за пълзящи твари, моля те! — заръча на съпруга си Лоис.

— Колин! А къде е Нейно височество? — огледа се Джо притеснен.

— Ето я там, в далечината — посочи напред Колин. — Шубхада избра да пътува на кон, придружавана от конярите си. За нея ще е въпрос на чест да пристигне преди нас. Но няма да й е толкова лесно — земята е твърда и пресъхнала. Прекрасни условия за автомобили! Ще развием доста прилична скорост.

Рано сутрин пътуването по пътя покрай гората, със слънцето, процеждащо се между дърветата, сред облаци жълти мушици, бе вълшебно. Въпреки че колоната от седем автомобила подплаши животните, които иначе имаше шанс да се видят отблизо. Някои от тях намекнаха за присъствието си със спорадични предупредителни крясъци. Джо забеляза, че с приближаването до бивака теренът става по-насечен и скалист, навсякъде се виждаха следи от древна цивилизация. От билото мрачно надничаше полуразрушено укрепление от пясъчник, тук-там из джунглата се бяха загнездили богато украсени индуистки храмове, а от време на време се зеленееше по някое езеро, скътано в пазвата на долината.

Когато пристигнаха, Шубхада вече се бе настанила на сгъваем стол насред бивака и бе преполовила прочитната книга, която си носеше. За да ги подразни, им помаха с ръка, стиснала чаша чай, и си погледна часовника.

— О, чудесно. Надявах се да пристигнете за обяд. Дано нямате нищо против, че вече се настаних. Нали знаете — първият има право на избор на палатка! — Посочи края на една от двете редици бели палатки с платнища, опънати по средата на поляната. Беше си избрала място най-близо до джунглата и най-далеч от полевата кухня и склада с провизиите.

Това не се понрави на Колин, който бе възнамерявал да настани двете дами на сигурно място в някоя от централните палатки, както предположи Джо. Той обаче реагира мигновено и преразпредели в движение хората, след което всички отидоха да се настанят и да отмият праха от пътуването. Шубхада беше в стихията си, кръстосваше бивака, облечена в жокейския си спортен костюм, и раздаваше заповеди. Докато я гледаше как нервничи около слугата, който разтоварваше сандъка й с оръжия от ролса, Джо се зачуди дали в красивия контейнер се е намерило място и за пушките с марка „Пурди“, собственост на мъжа й.

Оръжията на останалите от хайката бяха пренесени в бивака предишния ден и любимият „Холанд и Холанд“ на Джо го очакваше. Той поздрави великолепното оръжие като стар приятел на това особено място. Извади го, вдигна го на рамото си и хвърли кос поглед на цевта. Провери мунициите си и остана доволен от прегледа на пушката. Колин бе забранил всякаква стрелба, така че нямаше възможност да я подложи на по-сериозна проверка. Сега, когато всичко беше подготвено, не му се щеше да привлича вниманието на тигъра и да го предупреждава да се скрие още по-надалеч.

Всички като че бяха обзети от празничен дух. Отърсили се от тягостната атмосфера в двореца и доволни да излязат сред природата, те насядаха на шарена сянка на поляната, наслаждавайки се на приятната компания и постоянно пълните чаши чай и лимонов сок с газирана вода и лед (това как беше успял да го постигне слугата!?). Седнаха да обядват на открито, на пищна трапеза, приготвена в полевата кухня, която работеше с пълна пара, обслужвана от няколко от дворцовите готвачи. Мъжете се бяха спретнали в кафяво-зелени ризи и къси панталони, а на главите им се перчеха австралийски военни шапки с перо — символ на доброто настроение и чувство за хумор на Колин. Светлите тропически каски бяха абсолютно забранени — униформата трябваше да се слива максимално с околната среда. Бахадур и Аджит Сингх бяха направили компромис, съгласявайки се да сложат на главите си пастелнозелени тюрбани. Джо виждаше навсякъде около себе си орди от хора, които с леко сърце се грижеха за комфорта на всички участници в мероприятието — от двайсетимата махути плюс още толкова гледачи на слонове, до величествения иконом, който организираше всички камериери и прислужнички.

Но на Джо му беше нервно. Двамата с Едгар се поразходиха сред дърветата, за да изпушат по цигара след обяда.

— Не съм виждал подобно нещо от времето, когато се готвехме за боевете при Сома — подметна той на Едгар, като посочи суетящите се във всички посоки тълпи от слуги. — И всичко това само заради един тигър! Къде, по дяволите, живеят тези хора!