Барбара Клевърли - Тигър в двореца

Мълчанието му бе красноречив отговор.

— Това там уиски ли е? — попита тя вяло.

— Да, да ти сипя ли? Лично аз с удоволствие бих пийнал.

— Гадно е, но да, благодаря.

Той наля две чаши, като в тази на Маделин добави солидно количество газирана вода.

Тя отпи, направи кисела физиономия, после отпи пак.

— Виж, Джо, дай да караме едно по едно. Възможно ли е един баща, независимо колко е разочарован от начина на живот на своя син — в случая имам предвид Бишан, — да хвърли детето си на диво животно? Не можеш да ме убедиш!

— Ами точно там е работата! Именно затова прикритието му е било толкова надеждно. Удай е разпитал доктора, за да се увери, че синът му не се е мъчил. Докторът е възприел въпросите му като нормална родителска загриженост. Че е било израз на родителска загриженост, няма спор, но не бих я нарекъл нормална. Истината е, че смъртта на Бишан е била бърза и относително безболезнена.

Джо й разказа за дозата опиум и за това как убива пантерата. Маделин го изслуша с облещени очи.

— Но защо Бишан ще променя дозата си просто ей така?

— Аз си зададох друг въпрос — на кого Бишан има достатъчно доверие, за да му поръча по-голяма доза? На баща си? Може би е станало, след като са обсъждали някои въпроси. Нали разбираш: защо още не си ме дарил с внук; проблеми ли имаш; ето, вземи една дозичка от това; ще се почувстваш мъж… сложи малко мастило в писалката си — или както там е раджпутският еквивалент на последното. Това, разбира се, са само предположения. Категорични отговори никога няма да получим. Но последвалата „злополука“ е доста убедително режисирана.

— За пред кого? И защо примерно просто не са забили нож в гърба на Бишан? Или не са му увеличили дозата още малко? Защо е била нужна цялата тази разправия?

— Помисли малко. При положение, че Британската империя, в лицето на зализаната фигура на Клод Вивиан — изискан и любезен, дружелюбен, но всевиждащ, — ги следи изкъсо, се налага да се постараят смъртта да изглежда максимално близо до нещастен случай. А опиумът и навикът на Бишан да започва деня си с бой с пантерата са тъй добре известна и неразделна част от живота на Бишан, че злополуката би изглеждала напълно обяснима. Но не е изключено наблюдателният Клод все пак да е забелязал нещо не съвсем редно. Той пише доклад до сър Джордж, който така и не стига до получателя си. Вътре явно е имало нещо, което Клод неволно или съвсем съзнателно е прокарал и което не се е понравило на съответните хора. Сър Джордж знае, че ако не друго, Клод е суперизпълнителен, така че със сигурност му е написал доклад по случая. И чувствителният му нос надушва смрад.

— И те хвърля в бърлогата на лъва, за да се опиташ да разбереш какво не е наред?

— Нещо такова.

— След това идва ред на Притви, който също загива при явен инцидент, защото трябва да разчисти пътя за Бахадур. Ей това не ми го побира акълът! — извика тя и пресуши чашата си. — Гнусният любопитен дребосък! — Маделин избухна в сълзи.

Джо се притесни.

— Да разбирам ли, че не си от клуба на почитателите на Бахадур?

— Разбира се, че не съм! Не обичам хитри и безскрупулни типове! Той се държи с мен презрително — е, не че всички не се държат така! — и непрекъснато се мотае около самолетите, около Стюарт, наблюдава…

Внезапно млъкна и тишината увисна помежду им.

— Джо! — прошепна след известно време. — Може да го е направил той! Бахадур разбира от самолети достатъчно, че да среже кабела. А и всички ние бяхме толкова привикнали да го гледаме да обикаля около машините, беше ни жал за клетото хлапе… В един момент изобщо престанахме да го забелязваме. Стюарт му даде няколко урока…

— Но изчезна не той, а Али.

— Разбира се. Изкупителна жертва. Отървали са се от него, за да могат да му стоварят вината. Нямало го е, та да отрече, ако нещо се обърка за тях и заговорът им излезе наяве. Знаеш, че Стюарт изключва категорично Али да го е направил. Може да са го помолили и той да е отказал… Механиците не… абсурд е да свалят собствения си самолет и пилота.

— Питам се защо Притви се е качил на самолета, на който е трябвало да лети Стюарт. И единственият отговор, до който стигам, е — заповед или внушение отгоре. А хората над Притви не са чак толкова много, че да не можеш да ги изброиш. Всъщност е само един човек. Баща му. Така че пак се връщаме на машинациите на бащата.

— Не съм съвсем сигурна какво точно имаш предвид, но мога да ти кажа, че онази сутрин Притви проведе дълъг разговор с баща си. Смяташ ли, че е станало заради това? „Защо не вземеш да демонстрираш способностите си пред двамата англичани? Вече не отстъпваш по нищо на онзи янки.“ Знаел е, че Притви не може да отхвърли подобно предизвикателство. Така ли мислиш, че е станало, Джо?