Барбара Клевърли - Тигър в двореца

Лицето й сияеше, озарено от обзелите я топли чувства. Джо не я прекъсна.

— Както знаеш, баща му не се е родил на трона. Родителите му са били търговци, родом някъде на север от тук.

— Суригаргх — опресни паметта й Джо.

— Именно. Така че си мисля, че му е в кръвта — имам предвид търговията. Притви наистина беше добър. Страшно го биваше. Влагаше капиталите си в различни предприятия. Инвестираше татковите пари в какво ли не. Пипето му сечеше, а имаше и късмет. Следваше интуицията си. Един ден се озова сред тълпата, която слушаше коментар на мача Дъмпси — Шарпантие 51. Всичките четири рунда се предаваха от ринга и се излъчваха за цялата страна по радиотелефон. Притви искаше да притежава част от това чудо и си купи акции на „Уестингхаус“. И знаеш ли какво стана с радиотелефона?

— Днес му викаме радиомрежа. Голям умник е тоя Притви!

— Всичко правеше с цялото си сърце. Беше луд на тема коли — купи акции на „Дженеръл Мотърс“. Самолети — купи акции на „Къртис“. И така се запознахме. Той обичаше да навлиза до същността на нещата. Не се занимаваше с нищо ей така, отгоре-отгоре. Беше чул, че летим с „Джени“ и дойде да гледа шоуто и да поговори със Стюарт за авиация, преди да инвестира.

— Виж, искрено се възхищавам на постиженията на Притви — прекъсна я Джо. — Но кажи ми как успя да принудиш горкия старец Удай Сингх да ти даде всичко това? — Пъхна документите обратно в плика и й го подаде.

— Той не даваше дума да се обели за новия източник на финансиране на Ранипур. Естествено, Залим знае, вероятно и Клод, но никой друг — поне така мисля. Нравите и обичаите тук са… ще го кажа — средновековни. Сигурно си забелязал. Почти никой от местните не е пътувал. Нямат никаква представа за света отвъд езерото. Те смятат, че богатството на Ранипур идва от накитите и залежите от скъпоценни камъни, които са скрити на сигурно място в хазната. Ако се разчуе, че тя е била на косъм да се изпразни и че новото богатство всъщност представлява няколко десетки листа хартия, заключени в личния сейф на господаря, нещата за него и Залим може да се обърнат в неблагоприятна посока. Както се казва, ще тръгнат едни подозрения…

Джо я изгледа мрачно.

— И ти го заплаши, че ще дадеш гласност на факта, че ковчежетата са празни, че са били системно ограбвани от Удай Сингх — така ли? Че мъжът, който носи с гордост титлата баща на народа си, е продал наследството си за тесте хартийки, изписани на чужд език? Нищо чудно, че няма търпение да се отърве от теб! Даже съм изненадан, че още не те е хвърлил за храна на крокодилите!

Тя го изгледа с ококорени, изпълнени с ужас очи.

— Още не е късно. Мислиш ли, че не го знам? Казала съм на Стюарт да държи самолетите в готовност за излитане, заредени с гориво. Ела с нас, Джо! Можем да тръгнем още утре, по изгрев-слънце. Първа спирка — Делхи, а после — където решим. Защо не?

— Изключено. Сутринта съм поел ангажимент да убия тигър.

Усети се, че говори с категоричния, нетърпящ възражение тон на британски полицай, и се засрами от себе си.

— О, по дяволите, извинявай, Маделин. Прозвуча толкова надуто!

Тя го стисна за лакътя.

— Двамата с Едгар Трууп се задържахте тук прекалено дълго! А това при всички положения е рисковано, Джо. Но поне сега разбираш защо непрекъснато се промъквам като крадец и хвърлям притеснени погледи зад гърба си.

— Да, разбирам, Маделин, но не биваше да се забъркваш. Нямаш представа какво става под повърхността… — смени темата той.

— А ти имаш представа, така ли? — отвърна тя с въпрос, доловила колебание в тона му.

Дали да й каже? Може ли да й се довери? За да чуе трезвата й преценка, че опасенията му са нелепи? От известно време Джо беше обсебен от мисълта за ужасяващата истина за смъртта на двамата престолонаследници, но нямаше от кого да потърси опровержение или подкрепа. Хипотезата му беше толкова гнусна, че той я беше изблъскал в едно далечно кътче на съзнанието си. Но парченце по парченце, пласт по пласт информацията, мненията и интуицията му се бяха наслоили около ядрото на идеята му, докато накрая почувства, че отчаяно се нуждае да се освободи от този товар и да се надява някой да разбие теорията му на пух и прах.

Тя нежно пое лицето му в шепи и го обърна към себе си.

— Знаеш, Джо, нали? Знаеш кой е убил Бишан и Притви!

Възприела мълчанието и сведения му поглед за отговор, тя продължи да настоява.

— Кажи ми! Притви беше мой съпруг. Имам право да знам! Трябва да знам!

Той пое ръцете й в свитата си шепа, а с другата си ръка я прегърна през раменете.