Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Напълно безопасно ли е? — попита Едгар.

— Когато си на лов за тигри, няма стопроцентови гаранции — изпухтя Колин. — Но Удай красноречиво ми даде да разбера, че би било чудесно Бахадур да се върне от хайката с първата си тигрова кожа. А убиването специално на този тигър ще бъде посрещнато крайно радушно от страна на населението. Един вид успешно начало на владичеството му и тъй нататък. Аджит Сингх също не остана много доволен и настояваше да е на платформата на престолонаследника, но не успя да се наложи. Предполагам Бахадур лично има пръст в това. Както и да е, поставих Аджит на отсрещната платформа… ето тук. Пада се на стотина ярда оттатък клисурата.

— А кой ще заеме платформата вляво от Бахадур? — попита Едгар.

— Клод. Между другото, съгласувах всичко това с резидента. Казват, че имал точен мерник, но няма опит с тигри. Срещу Клод — както ще забележите, платформите са леко разместени, така че никой да не стреля право в отсрещния човек (да не стане някой сакатлък) — си ти, Едгар.

— Значи последната платформа в края на долината от юг е за мен? — попита Джо.

— Да — отвърна Колин и отбеляза съответното дърво с „Дж.“ — Ти ще си един вид подкрепление. Ако петте пушки преди теб не улучат, ще трябва да спасиш честта на групата. Но не мисля, че Бахадур ще пропусне. Непосредствено вляво от неговата платформа, ето тук… — Пусна пунктир от потока към южната страна на долината. — … минава горска пътека. Тя се слива с брега, където свлачище е отнесло достатъчно баластра, за да направи мъничка пролука за излизане от долината. Бас ловя, че в момента, в който стане напечено, нашата тигрица ще се опита да се измъкне от долината по най-близката пътека. При всички положения Бахадур ще има добра видимост към нея.

— А ти къде ще си, Колин? Май не останаха повече дървета.

— О, тук, там, навсякъде. Ще вървя пеша, ще координирам тъпаните. Ще запълвам дупки… ще проверявам притеснено дали няма да ни изненада, като извие гръб и се втурне през кордона, причинявайки тежки последици… Такива неща.

Той се усмихна окуражително на Джо, който започваше да изглежда видимо притеснен.

— Няма да ти кажа да не се притесняваш — това е последният съвет, който бих дал някому. Притеснявай се повече отвсякога! Отчаян и умен тигър се е разбеснял, шест пушки се прицелват един бог знае накъде, а цяло село е наизлязло, като хората са въоръжени със сопи и ръждясали саби… Повярвай, Джо — кошмарът е пълен! Мога само да ти кажа, че никога досега не съм допуснал да се случи нещо непоправимо, някакъв инцидент, макар и лек — на никоя хайка, която съм организирал. Боя се, че това е единственото, което мога да ти гарантирам.

— Мен ме устройва — рече Джо, изпитал внезапно доверие в стария ловец и спечелен от неговата откритост. — Пък и кой знае? Може да ви изненадам всичките! Представете си табелка „Тигърът на Сандиландс“ в трофейната зала или където там ги съхраняват.

— В сила-кхана има цяла стена с трофеи. Покажи му оръжейната, Едгар, като се връщате през двореца. Може да му вдъхне повече кураж. А сега по едно питие на изпроводяк? Утре смятам да ставам рано, между другото. До седем колите трябва да са потеглили. Предполагам господарят ще изпита истинско облекчение да се освободи от нашата компания за ден-два. Последните дни са доста тежки за него. В момента най-малкото, от което се нуждае, са шайка европейци, които му се мотаят из двореца.

— Да ги изпратим в джунглата! — провикна се Едгар. — И колкото по-малко от тях се върнат, толкова по-добре!

— Примерно — замисли се Колин.

Вечерта беше приятна, рече си Джо. Той не говори много, остави се на двамата стари приятели да го забавляват, а те се отдадоха на сладки истории от едно време. Най-сетне си тръгнаха, поемайки по тъмната пътека покрай езерото, като Едгар намираше пътя на светлината на огромната кехлибарена луна и малките, трепкащи светлинки на къщите край водата. Джо спря, притаил дъх, за да огледа магическия, осветен от луната силует на павилиона на Шубхада, отразен в притихналата вода. Горските обитатели бяха дошли на водопой и се чуваха потайните им движения, спорадичните им гърлени предупреждения. Стоеше опиянен, заслушан в неочакваната песен на нощна птица — поточе разтопено злато, рукнало от близките клони.

— Хималайски поен дрозд — прозаично уточни Едгар. — Винаги пръв казва добро утро и последен — лека нощ. Хайде, Джо, размърдай се! Ако все още искаш да разгледаш оръжейната преди лягане.