Бунгалото бе направено по подобен проект за жилищна постройка на Едвин Лъчънс. Практично, създадено така, че да улавя и най-минималните въздушни течения, и най-важното — напълно предвидимо. След девет месеца в Индия Джо се ориентираше в такъв тип сгради и слепешката. Посрещането на Колин беше топло и ръкостискането енергично. Без излишни встъпления той ги поведе право към масата на верандата с изглед към езерото. Плотът беше затрупан с листа, моливи и бутилки минерална вода, сложени да се изстудяват в сребърни кофи с лед. Настаниха се и срещата им, която много наподобяваше военно съвещание, започна.
— Разполагах само с четири дни, за да открия тигъра. Седмица би било по-добре, но при скоростта, с която звярът избива селяните, не можех да чакам повече. Всеки ден загиват или се разминават на косъм от смъртта по двама-трима души. Не ми беше лесно да убедя някой от местните да ме придружи, въпреки че бях въоръжен с последен модел „Ли-Енфилд“. Хората са изпаднали във вцепенение от ужас и не излизат почти по цял ден.
— Защо жертвите са толкова много? — попита Джо. — Не разбирам от тигри, естествено, но това не е ли необичайно висок брой нападения?
Колин заби поглед в масата и отвърна замислено.
— За да живее, тигърът се нуждае от определено количество месо на ден… Трийсетина фунта 47. С обичайната си плячка — читал, индийски замбар, прасе, бивол — изкарва по два-три дни. Но нали си наясно, че повечето селяни нямат кой знае колко месо по себе си.
— Да, вярно — побърза да се съгласи Джо, чувствайки се доста неловко.
Колин усети смущението му.
— Клод ми зададе същия въпрос — допълни той.
— Клод ли? Той ще участва ли в лова? Странно, не съм и подозирал, че е възможно да прояви интерес към лов на тигър.
— Прав си, към лова не проявява никакъв интерес. Но умира да ми надзърта иззад рамото, за да е сигурен, че съм взел необходимите мерки за безопасността на неговото протеже — Бахадур. Както може би се досещате, Клод е твърде ангажиран с дълготрайното здраве на младежа! Придружи ме на две от излизанията ми. Човек на здравия разум, който обича нещата да се вършат както трябва. Успяхме да купим няколко козела и да ги поставим за примамка. Тигърът налапа стръвта и така проследихме кървавата следа и дирите на животното. В крайна сметка мисля, че Клод остана доста заинтригуван от процеса!
— Денем ли ловува тигърът? — попита Джо.
— Да, по светло. Леопардът напада през нощта.
— Какъв периметър покриваме? — попита Едгар, разглеждайки схемата, която им предостави Колин.
— Както знаеш, тигърът държи на територията си. — Джо разбра, че Колин се съобразява с присъствието на новак в тази работа и се опитва да обясни нещата най-обстоятелствено и простичко. — Всеки си извоюва превъзходство в определен район, ловува в него и го защитава от другите тигри. В списъка на нашия приятел има три села. Ето, вижте. — Описа кръг по външните контури на картата и показа трите села, които влизаха в очертаните граници. — О, една корекция — не е тигър, а тигрица. Чух разказите на някои от хората, които са я видели отблизо, видях и следите й. Огромна женска. Десетина фута 48от носа до върха на опашката. Ако някъде има скрити малки, може да се очаква, че ще е в доста лошо настроение.
— Но защо тигър ще яде хора? — попита Джо. — Обикновено не нападат селата, нали така?
— Така е, тигърът е джентълмен. Той е готов да заобиколи — е, не чак много, понеже освен всичко друго е и гордо създание, — за да избегне среща с хора. Но понякога природните закони се нарушават. Както е в нашия случай. Следите, които открих край Дилакот, показват, че тигрицата е била ранена. Предната й дясна лапа е вгъната и е практически неизползваема. Не знам какво точно е станало, но вследствие на случилото се животното не може да гони и напада обичайната си плячка. Няма я присъщата му бързина и сила. За да оцелее, тя се принуждава да ловува по-лесна, по-бавна плячка, която не умее да се защитава. Отначало е започнала да пакости на добитъка, но състоянието й се е влошило и е преминала на мъже, жени и деца. Няма сведения някой ловец да е ранил и оставил тигър в джунглата. Обикновено това е причината те да стават човекоядци. Следователно може да се предположи, че е получила раната си в схватка или е паднала в капан. А, да, има и един допълнителен фактор — преди около две седмици една селянка е хвърлила по нея сърпа си, защото тигрицата убила дъщеря й пред погледа й. Жената е сигурна, че я е уцелила в окото. Така че имаме насреща си полусляпа, накуцваща тигрица. На пръв поглед фасулска работа, а? Но именно раните й я карат да предприема отчаяни стъпки, да действа коварно, да търси все по-лесни жертви. През последната седмица са били убити пет деца. Селяните са изпаднали в ужас. Всъщност повече от това — подивели са от мъка и ярост. Мъжете се съгласиха да излязат и да удрят тъпаните, когато видната ловна дружина най-сетне се появи в цялото си великолепие и церемониалност, за да им се притече на помощ.
Читать дальше