Барбара Клевърли - Тигър в двореца

Пристигнаха до сумрачен ъгъл на колонадата, където бе издигнат параван, изплетен от разполовени бамбукови пръчки. От външната му страна бе поставен висок стол и Зафира покани Джо да седне. Увери го, че ще превежда бързо и точно; бил свикнал да изпълнява тази услуга за Нейно височество. Зад паравана се усети леко раздвижване, лъхна едва доловимо ухание на розово масло — аудиенцията на Джо започна.

Какво очакваше той? Неясно свенливо мрънкане? Женско любопитство? Неутолима скръб? От всичко по малко.

— Много сте симпатичен… за англичанин! — Гласът беше твърд, ясен и приятен. — Кажете, млади момко, дали сте толкова умен, колкото сте и красив?

— Умен съм достатъчно, че да не се главозамайвам от комплименти, дори да са направени от първата дама в страната — отвърна дипломатично той.

Изблик на смях иззад паравана го накара да се запита дали в крайна сметка този разговор няма да се окаже забавен.

— Това не беше комплимент. Просто казвам истината.

Условията, при които бе поставен, накараха Джо да се почувства в неизгодна позиция. Тя имаше възможност да следи всички нюанси в изражението на лицето му, докато той можеше само да гадае нейните реакции. Почти като да играеш на сцена, рече си: актьорите, заслепени от прожекторите, виждат едва-едва своята публика, но въпреки това тя ги захранва с реакциите си. Добре тогава, значи ще бъде актьор.

Извърна глава, за да й покаже профила си, но и осакатената през войната лява половина на лицето си.

— Може би половината от истината, Ваше височество. От сигурен източник знам, че имам повече от повърхностна прилика с прочутия Яшастилак.

— Забелязах белега ви — бе спокойният отговор. — Прави ви чест. Това показва смелост и самоотверженост в борбата.

След като й харесва да мисли, че лицето му е било посечено в директна схватка с врага — няма проблем, ще поддържа тази версия. Повдигна глава, присви очи и се постара да изглежда едновременно свиреп и благороден.

Иззад паравана се чу ново хихикане.

— Да, вече е съвсем очевидно! Досущ приличате на Яшастилак. Сигурно се питате защо ви повиках да поговорим, Сандиландс? Естествено, за мен винаги е удоволствие да се запозная с красив млад мъж и бих желала да се срещнем и при по-благоприятни обстоятелства. — Гласът й вече звучеше делово. Умният Зафира съумяваше да внуши всичко това чрез скоростния си превод.

— В този момент синът ми Бишан — продължи принцесата — би трябвало да се подготвя да заеме мястото си върху гади, но това няма да се случи. Твърди се, че смъртта му е нещастен случай, но аз не вярвам на тези приказки. Пардахът ми пречи да направя нужното, за да разкрия истината. В зенана чуваме само онова, което външният свят реши да допусне до слуха ни. Едгар, който е мой дългогодишен приятел, ми каза, че вие сте човек, който преследва истината като хрътка. Когато разберете какво се е случило в действителност, бих желала да ме посетите пак и да ми прошепнете името на човека, убил моя син. Ще бъдете щедро възнаграден.

Какво му остава на Джо, освен да изрази любезното си съчувствие към скърбящата принцеса и да й обещае, че ще й каже истината — която тя заслужава да знае, — когато му стане възможно да я разкрие.

— Но има нещо, което бихте могла да ми изясните — подметна той колебливо. — Нямам намерение да се натрапвам в момент, в който семейството ви скърби дълбоко, но все пак би ми било от голяма полза да узная какво е било семейното положение на Бишан непосредствено преди смъртта му. Имаше ли деца? Пристигнах в Ранипур съвсем скоро и още не са ми известни неща, които всеки тук знае от само себе си.

Тонът й охладня, но тя все пак отговори на въпроса му.

— Бишан беше женен. Жена му се намира в зенана. Ожениха се още като деца, както повелява обичаят. Снаха ми е принцеса от южните щати. И не, Бишан не бе благословен с деца. Дъщерите ми, макар и по-малки от него, междувременно народиха по много деца, но Бишан все още чакаше късмета си… — Гласът й заглъхна и Джо разбра, че въпросът му я е наранил. — Но мислите ви, Сандиландс, следват моите по добре утъпкана пътека. Ако Бишан бе имал няколко синове, съпругът ми не би бил принуден да направи този катастрофален избор, който не можа да избегне при тези обстоятелства. Лично аз смятам, че до голяма степен вината е на онази глупава и незабележима шушумига, жената на Бишан. Ако бе насочила вниманието си, както постоянно й натяквах… — Съжаление и гняв удавиха думите й.

Моментът изглеждаше подходящ за край на срещата и Джо се надигна колкото можа по-елегантно, сляпо следвайки полюшващите се бедра на Зафира, който продължи да пляска с ръце и по обратния път през коридорите. Докато се отдалечаваше, на Джо му стана мъчно за свенливата пренебрегната женица, съпругата на Бишан, и се запита в кой ли мрачен ъгъл на зенана е отишла да крие срама си и да избягва упреците и нападките на свекърва си.