Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Когато отидеш да учиш в Англия, ще ти липсват жегата и красотата — подхвана разговор Джо.

— Няма да ходя да уча в Англия. Реших да остана в Ранипур, където съм нужен. Мога да довърша образованието си и тук, като ми изпращат учители. Пък и нямам желание да се уча да играя крикет.

Джо се усмихна вътрешно. Младият раджпут явно щеше да се окаже сериозно предизвикателство пред Клод.

— Доколкото разбрах, искал си да говориш с чичо ми, Залим Сингх?

Джо кимна.

— Ами той също очаква с нетърпение да се срещнете и да те представи в зенана. Това е голяма чест, сър. Чичо ми е единственият, който притежава властта да те пусне там, а го прави единствено защото Нейно височество номер едно пожела да се запознае с теб. Нали няма да забравиш какво ти казах за Техни височества?

Беше по-скоро заповед, отколкото въпрос. Джо пак кимна.

— Техният траур и гняв ще се разгорят с двоен плам, щом разберат, че съм избран за юварадж. Самият аз няма да те придружа в покоите на жените. Там гъмжи от техни слуги и не се знае кой с каква мисия е натоварен.

Джо имаше чувството, че потъват в дълбините на Стария дворец, след още няколко минути се озоваха пред богато украсена двойна порта, охранявана от двама гвардейци, които чевръсто пристъпиха напред и им препречиха пътя. Бахадур им каза нещо със строг глас, Джо различи между думите и фамилията си. Действайки в пълен синхрон, гвардейците отвориха портата, единият пристъпи през прага и обяви пристигането му. Джо се огледа за Бахадур, но за негово разочарование малкият се бе изпарил.

— Сандиландс! Заповядайте! — чу се приветлив глас и Джо влезе в залата, откъдето явно се движеха нещата в цял Ранипур. От досегашния си опит той знаеше, че индийските помещения са слабо мебелирани: често в тях имаше само килими и възглавници, вероятно защото при толкова изобилни и пищни декорации по стените и таваните нищо друго не е нужно, или пък поради страх, че всяка по-масивна мебел рискува да бъде нападната от армии мравки или други тропически твари. Джо бе чувал и двете обяснения. Тази стая определено беше изключение. Освен обичайната украса, копринения килим, придържан в четирите краища от огромни гравирани скъпоценни камъни и многото великолепни образци на раджпутското изобразително изкуство, преобладаващата част от пода бе заета от писалища, маси, шкафчета и етажерки: цялото снаряжение на стандартен бизнес офис на „Уайтхол“. Чиновниците бяха погълнати от работата си. Поне трима души пишеха на машини — най-нови американски модели. На почетно място се виждаше друго съвременно техническо средство — телефонът на Бел, златно черното му великолепие се открояваше със собствен блясък на фона на източната красота. Електричество бе инсталирано дори в този отдалечен ъгъл на двореца. Електрически вентилатори обръщаха въздуха над главите на хората, а работните кътчета бяха осветени от абажури с омекотена светлина, осигурявана от лампите „Либърти“.

Изопнат и дружелюбен, несъмнено двигател на всички действия, от който струеше енергия и действеност, стоеше Залим Сингх.

— Заповядайте, Сандиландс, настанявайте се! Сварвате ме в крачка. Дори в днешния ден на траур… всъщност по-скоро бих казал именно в днешния ден на траур сме затънали до гуша в работа. Около самото погребение има организационна работа, която изисква незабавното ни внимание. Предполагам в Лондон нещата стоят по подобен начин?

— Съвсем същото е, сър. Надявам се, че появяването ми няма да отклони за дълго вниманието ви от по-спешните дела, които ви очакват.

— О, нима има нещо по-неотложно от разследването на едно убийство? — попита Залим и се опита да заглади безцеремонната си забележка със захаросана усмивка. — Защото, доколкото разбирам, именно това вършите под носа ни, ако мога така да се изразя. Но нека го кажа открито и ясно, Сандиландс. — Махна с ръка към един от чиновниците. — Дори в момента диктувам доклад по смъртта на Притви Сингх за британските власти в Симла. Като един вид знак на добра воля, нали разбирате, защото все пак става въпрос за напълно вътрешно, наше си събитие. Искам да ви кажа нещо, Сандиландс, като на доверен пратеник на сър Джордж… — дали това описва надлежно настоящата ви роля?… — че в цялата работа няма никаква мистерия. В доклада си аз твърдя, че двамата синове на Удай Сингх са починали вследствие на нещастни случаи. Няма нищо, което да позволява да бъде тълкувано като злонамереност или което да заслужава допълнително разследване на смъртта им.