Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Поредната ми изненадваща способност — усмихна се Джо. Той подуши театрално с нос. — Я да видим, Лизи… Какво имаме тук? Мммм — ясно! Формалдехид! Адски възбуждащо!

Осъзна твърде късно, че насмешливата му забележка не й се стори забавна. Лизи отвърна поглед и запремества съдинките върху подноса, но Джо долови в очите й тъга и униние. Реши да поправи грешката си.

— Кажи ми, Лизи, какво те доведе в Индия?

— Пристанах — изстреля моментално тя и се облегна назад, за да се наслади на реакцията му.

— Пристанала си? Е, смяташ ли да ме въведеш в ситуацията или възнамеряваш да ме оставиш да мигам на парцали и да обмислям следващия си въпрос, който несъмнено ще бъде свързан с някаква традиционно досадна тема като например времето?

— Избягах от един доста суров и мрачен шотландски дом, за да се насладя на компанията на млад мъж, който ме обичаше. Предложиха му служба в Индия и аз заминах с него. Възнамерявахме да се оженим — което по моите разбирания означава, че съм му пристанала.

— И какво стана с твоя младеж, Лизи? — Беше извън него да преглътне въпроса, макар да се страхуваше от отговора.

— Предложиха на Хенри длъжност на помощник-хирург в Бомбай — доста примамлива позиция, която напълно се разминаваше с плановете на баща ми за мен. Когато пристигнахме, в Индия върлуваше холера и на Хенри не му оставаше друго, освен да запретне ръкави и да се отдаде на работа. Аз, разбира се, му помагах. Той загина. Аз оцелях — отвърна сухо. — Малко след случилото се ме споходи огромно облекчение и щастие, първо, защото татко ми прости и второ, защото използва връзките си, за да ме уреди на работа в двора на Ранипур. Макар в същото време да си давах сметка, че с този жест той де факто си осигурява спокойствието, че ще прекарам известно време, ако не и завинаги, на другия край на света. Издръжката ми е щедра и успях да спестя достатъчно, за да си осигуря завръщането. Ще си купя къщичка с керемиди на покрива в родната Шотландия, над вратата ми ще цъфтят глицинии, ще отглеждам шпаньоли.

— Лизи! Не бива да вършиш нито едно от тези неща!

— Е, за къщичката с глицинии и за шпаньолите може и да ме разубедиш. Но завръщането у дома не подлежи на коментар. Както сигурно си забелязал, работата ми тук е на доизживяване. Не искам след няколко години да ме открият, чорлава и разкривена от старческа сенилност, в някоя затънтена килия в подземията! Но кажи ми — какво я очаква една трийсет и четири годишна стара мома в следвоенна Англия?

Джо се беше подготвил за подобаващ отговор на този въпрос, така че в следващите няколко минути обсъдиха потискащо ограничените перспективи пред една умна неомъжена жена. Под благотворното въздействие на големите кафяви очи на Лизи и не по-малките дози уиски Джо беше на ръба да й предложи да се омъжи за него и да му позволи да я направи най-щастливата жена на света, но докато прехвърляше тази мисъл в главата си, си рече, че може би не е схванал добре ситуацията.

Преди да е взел окончателно решение, вратата се отвори и Бахадур се появи, демонстративно вперил поглед в друг умопомрачителен часовник. По петите му вървеше Джасвант, стиснал в ръка платнена чанта. В компанията на Лизи трийсетте минути бяха изтекли неусетно. Леко притеснен, Джо сметна, че това време е било достатъчно за изучаването или — не дай боже! — залавянето на цяло семейство опасни змии, които явно живеят на десетина минути от Стария дворец. Хвърли още един поглед на чантата на Джасвант. Нещо вътре помръдна.

Гледката на бавачката и английския бодигард, седнали един до друг на канапето и потънали в дружески разговор на чашка уиски, явно подразни Бахадур, който избоботи, че ако госпожица Макартър може да се раздели с капитана, юварадж е готов да преминат към следващата задача. Нов поглед към часовника подчерта нетърпението му да карат напред.

— Имам чувството — прошепна Джо в ухото на Лизи, — че някой е решил да ме прави на пиян морков!

— Искат да те държат в движение на всяка цена. Вероятно си мислят, че полицай, който се щура напред-назад, няма да успее да събере информация. Къде ще го водиш, Бахадур?

— Работим в съгласие с оповестените желания на капитана — отвърна надменно момчето.

Джо се запита дали множественото число означава царственото „ние“ или се има предвид някаква групичка, от която Бахадур вече е част.

Остави Лизи и тръгна на една-две крачки след престолонаследника, питайки се дали греши. След няколко крачки Бахадур го изчака и двамата продължиха редом.