Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— И никакъв шах?

— Не! Никакъв шах! Програмата му и бездруго беше претрупана за двудневното гостуване. Макар че нищо не може да се сравни с шейсетте хиляди лири, които похарчиха за нощното шествие в Бхаратпур. Трябва да призная, че Удай се представи отлично. Дори аз се развълнувах от гледката на младия британски принц (поне на мене ми се стори млад), понесен на ритуалния стол от шестима яки раджпути към банкетната зала, русата му коса озарена от златния блясък на хиляди газени лампи и живи огньове, а дворецът зад него — потънал в сребриста електрическа светлина.

— Я по-кротко, Лизи! — подкачи я Джо и продължи с шотландски диалект: — Все пак не говорим за Стюарт!

— Прав си. А аз ни най-малко не съм почитател на Уиндзорите! Но въпреки това момчето ми направи добро впечатление. Дори на фона на баснословните прахосани суми от индийска страна. — Тя го изгледа от упор и додаде хапливо: — Започнахме с разпитчето, а? Интересно ми е какво ли съм изпуснала дотук? Мога ли да те осветля и по някой друг въпрос?

— Просто си говорим, Лизи! — засмя се Джо. — Опипвам в тъмното. Бъди моята факла!

— И ето ти развръзката — детективът потупва Аджит Сингх по рамото и го хвърля в най-дълбоката от всичките му тъмници, докато му уреди транспорт до бесилото в Делхи!

— Де да ставаше така, Лизи. Дори да можех да докажа, че Аджит Сингх е двигателят за убийствата на двамата престолонаследници, нямам правомощията да направя каквото и да било по въпроса. Дори да ми цъфне с подписани самопризнания на няколко езика, пак няма да мога да сторя много повече от това да възкликна: „О, колко любопитно! Не прави повече така, защото на правителството на Негово величество започна да му пари под лъжичката.“

— Жалко! Защото на всички тук им се ще да му видят гърба! Колкото по-скоро го смени чаровният млад лейтенант — толкова по-добре.

— Но ако младежът изобщо е замесен, той е само машата, Лизи. Има голяма вероятност зад всичко това да стои Аджит. Но кой стои зад Аджит?

— Може да е всеки, който разполага с повече влияние или пари — отрони замислено Лизи. — Аджит е подкупен. Говори се — може и да са само слухове, — че е правил доста услуги на госпожите в зенана. Удобен инструмент за увеличаване на властта им.

— А какво ще стане, ако някой от европейците е решил да свърне от правия път? Да речем, ако на теб ти трябва човек, който да бутне Едгар от някоя скала?

— Ха! Специално това мога да го свърша и сама — и то с кеф! Защо да доставям удоволствие на някой друг? И повярвай ми, Джо, никой, дори ти, няма да разбере какво съм направила. Но да… да… Вероятно бих се обърнала именно към Аджит… Е, какво, правим ли го, Джо?

Той се усмихна на опита й да разведри разговора и използва момента да я подмами да си развърже езика за малко клюки и слухове.

— С удоволствие — рече тя и си сипа още една доста щедра доза уиски.

— Случайно в Ранипур да се е вясвал парижки парфюмерист? — попита Джо с чувството, че въпросът му звучи ужасно глупаво.

Лизи смръщи чело и в същото време се усмихна колебливо, оценявайки сериозността на въпроса.

— Не — отвърна категорично. — Бижутери, бакали, шивачи, продавачи на тютюн, свещоливци… Но не и парфюмеристи. Винаги се намират местни хора, които разбъркват разни есенции и ги продават на жените от зенана, но доколкото разбирам, нямаш това предвид? Защо питаш?

Джо й каза и със задоволство забеляза, че Лизи също остана заинтригувана, но не можа да обясни по никакъв начин използването на еднакъв парфюм от Лоис и Нейно височество номер три.

— „Шалимар“ ли? Сигурен ли си? — невярващо попита Лизи. — Не ми е познат, но мога да си представя. Ще да е нещо, което Шубхада би използвала. Но Лоис? Тя си купува само „Ярдли“, така че явно някой й го е подарил. А кой друг ще й го подари, ако не Клод? — Изкикоти се цинично, доволна от отговора си: — Клод! Виж ти, виж! Какво си надушил, Джо? Да не би нашият благовъзпитан англичанин да го влече тайничко към ориенталските мистерии? „Хайде, Лоис, другарко моя, мацни си от това зад ушето!“ Извинявай, Джо. Нямам представа. Но ще се постарая да понауча туй-онуй от приказките между жените. Не ми е много в стила, ама в името на разследването… — Поколеба се за момент, после додаде подозрително: — Надявам се наистина да е в името на разследването. Чисто професионален интерес. Не си се сближил повече от нормалното с Лоис, нали, Джо? Започваш да ме притесняваш, младежо! Душиш — буквално казано — около заподозрените жени! Да не си специалист по парфюмите?