Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Не е изключено. Определено е възможно. Което би означавало, че имаме работа с могъща сила. Смъртта на двама души, която спокойно може да мине за нещастни случаи, е била детайлно планирана и подготвена, като са отстранени не само самите жертви, ами и други хора около тях. Навсякъде по света са нужни доста усилия, за да се постигне подобно нещо. А човек с такава власт явно не е от плашливите. И двама англичани, странични наблюдатели, които възклицават „о, изобщо не е честно!“, едва ли биха му попречили да извърши трето убийство.

Джо понечи да опонира на Клод, да го разколебае в наблюденията и впечатленията му, ала усети в поведението му едно безпокойство, което човек има нужда да сподели със земляк, с някого, когото чувства близък.

Клод, втренчил поглед в тлеещия край на пурата, кимаше с глава.

— Просто… мислех по въпроса. И съм готов да споделя с вас списък от хора… от трима души. Да, май са трима.

Лоис го подкрепи с кимане.

— Разбира се, няма да ги назоваваме директно. Нали разбирате, тук и стените имат уши.

— Според мен подозренията ни в крайна сметка падат върху едни и същи хора — насърчи го Джо. — Но все пак допускам, Вивиан, че едва ли си имаме работа с нещо чак толкова очевидно като елиминиране на престолонаследници. Хрумвало ли ви е, че всъщност е възможно планът вече да е осъществен? Че крайната цел на този, който дърпа конците, е била да осигури трона на Бахадур?

В първия момент Клод го изгледа смутено, после някак с надежда.

— Значи според вас всички дружно можем да си кажем — стига! И да се върнем у дома да пием чай? Трябва да ви призная, че облекчението ще е огромно.

— Боже господи! — възкликна Лоис. — А всички толкова се бяхме вторачили в идеята, че целта е унищожаването на всички престолонаследници!… Но кой тогава?… Малкият се радва на доста сериозна подкрепа — да не забравяме Клод… дори и от моя страна, ако трябва да бъдем точни… — Замлъкна, сякаш внезапно притеснена.

— Да, двете убийства май се отразиха благотворно на ситуацията — продължи Джо. — Пък и обслужиха и британските интереси. Но нека споделя на глас мислите си. Все пак съм тук съвсем отскоро, така че може и да не съм доразбрал. Радвам се да поговоря с вас, сър. О, между другото, сър Джордж също би бил доволен! Оплака ми се, че не е получил доклада ви по случая Бишан. А сега, след като случаите вече станаха два — е, мисля, че не е редно да чакаме да се натрупа цяла камара, нали?

Вивиан не отговори веднага.

— Изпратих доклада си веднага, щом разполагах с надеждно проверени факти — отвърна той, като подбираше внимателно думите си. — Беше около седмица след смъртта на Бишан. Да не би да намеквате, че сър Джордж още не го е получил? Ако наистина е така, защо не е предприел съответните действия? Имам предвид, преди да изпрати вас? Разполагам с копие от доклада си. Поддържам безупречен архив. Ако имате желание, мога да ви го покажа. — Намести се. — Трябва да ви призная, че се почувствах някак… под надзор ли да го кажа… може би притиснат? Вижте, дали да не пъхнете в ръчния си багаж по едно копие от докладите ми върху двата случая, за да ги занесете в Симла, когато си заминете? Ей така, един вид презастраховка.

— С радост бих го сторил. Нека ви попитам нещо, сър — дали е възможно, преди да ни качат на слоновете и да ни отведат в джунглата, за да търсим начин да се справим с онзи тигър, да поговоря със Залим Сингх? Разбира се, съвсем неофициално.

— Не би трябвало да е проблем да се уреди — отвърна Клод и угаси пурата си, — но има още някой, който изяви желание да се срещне с вас. Поредният. Бахадур, в качеството си на юварадж, би искал да поговорите. Заръча да ви заведа при него след обяда.

— Много бих искал да го видя отново. Първият ни разговор беше кратък и импровизиран, ако мога така да се изразя. Но къде ли е той в момента? Явно никой в двореца не му знае дирите. Изплъзва се като живак.

— Доста точно сравнение. Човек никога не знае кога ще попадне на него. През деня е с Лизи Макартър. Доколкото знам, в момента изучават естествената история на Раджпутана. О, Лизи е доста повече от обикновена бавачка. Учила е в Оксфорд и е добър преподавател. Бахадур много я обича и тя влияе доста добре на… фриволния му нрав.

— Май има огромна разлика между двете жени в живота на момчето? — подхвърли Джо.

— Тука сте напълно прав — засмя се Клод. — Майка му е напълно необразована, дори бих казал неграмотна, което е нормално за селянките на нейната възраст, но пък, от друга страна, умът й е като бръснач. Доколкото знам, е упражнявала доста силно влияние върху господаря години наред. Ако… тоест когато Бахадур наследи трона, облагите за нея ще са огромни. Иначе ще остане с празни ръце. Ще се слее с народа, ако мога така да се изразя. Предполагам вече сте помислили по този въпрос?