Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Разбира се, че ще е Бахадур! Но е чудесно най-накрая да бъде съобщено официално! — отвърна възторжено Лоис. — А…?

— А твоят благоверен е втори регент. Трябва да призная, че очаквам с нетърпение съвместната си работа с будния младеж! Това е най-доброто, което би могло да се случи на Ранипур и на цяла Индия. Дали да не си сипя и аз чаша вино, любов моя, за да отпразнуваме случая? Обикновено не си го позволявам по средата на работния ден, но случаят е специален — уверен съм, че разбирате, Сандиландс! За да се стигне дотук, бяха нужни доста стратегически ходове и къртовски труд!

Джо разбра прекрасно какво има предвид Клод, но си даде сметка, че такава забележка предразполага и към по-тенденциозна интерпретация, ако бъде направена пред човек, свикнал да говори по-общо и уклончиво, какъвто определено беше Лоис Вивиан. За изненада на Джо, тя сподави смеха си в чашата и хвърли закачлив поглед на мъжа си.

— Божичко, Клод! Внимавай! Капитанът ей сега ще си извади бележника! И ще те накара да признаеш за двете убийства, ако не си мериш приказките!

Джо отвърна с непринудена усмивка и Лоис продължи със същия игрив тон.

— Но тогава кой е съучастникът ти, Клод? Ако не се лъжа, спомена „втори регент“. Винаги съм залагала на Залим…

— Не е той и трябва да призная, съм изненадан. Нейно височество номер три. Шубхада. Мащехата на момчето.

Веселостта на Лоис се стопи.

— О! Е, виж това вече не бих нарекла добра новина. Какво ли е накарало Удай да постъпи така?

— Като се замисли човек, звучи съвсем логично — отвърна Клод. — Момичето е умно и амбициозно. Според мен ще приеме тази длъжност най-сериозно. Но в същото време не забравяйте и истинската причина за избирането й. Удай е влюбен до уши в нея и до голяма степен тя го води за носа, ако мога така да се изразя. Наясно е, че смъртта му ще й отнеме всички привилегии. Без него тя ще бъде принудена да води скромно съществуване без право на глас за каквото и да било. Назначаването й за регент укрепва властта й.

— Власт ли? Каква власт имате предвид, сър? — попита Джо.

— Това вече зависи от Бахадур. Той може да пожелае да поеме лично управлението на щата, веднага щом това бъде възможно, тоест, когато навърши шестнайсет години — или осемнайсет, ако не е толкова нетърпелив. Годините до навършване на пълнолетие ще са от жизненоважно значение за нас. Ще го изпратим в „Мейо Колидж“ или — още по-добре — в Англия, ако той предпочете, и ще водим парада в негово отсъствие, докато той играе крикет и изучава френски език и география. Време, изпълнено с опасности и трудности, както сам виждате, Сандиландс. Погледнато политически, вървим през минно поле. Никой не може да каже каква ще бъде ролята на автономните щати в по-широкия контекст на този континент. Съществуват различни мнения. Единственото, което можем да направим, е да държим кутията затворена, докато получим съответните инструкции.

— И да управлявате ден за ден? — продължи в същия дух Джо. — Двамата с Нейно височество ще управлявате ли реално или дадената ви власт ще е само на хартия?

— О, бих казал, че ще управляваме. Задачата ни ще бъде да надзираваме как се организират нещата, финансите, данъците. С други думи, ще бъдем пазителите на съкровището! Какво ще кажеш за това, Лоис! Съществува един ритуал на церемониално предаване на ключовете от каджината… сигурно имат резервен комплект… виж, това трябва да го проверя… — промърмори си той под мустак.

Джо се усмихна, доволен от възможността да опознае по-отблизо служителя на короната. Въодушевлението от новосъздадената ситуация нямаше да замъгли педантичното внимание към подробностите, което държеше кораба на Клод на вода.

— Какво е това каджина? — попита Джо.

— Нещо ужасно тайнствено и романтично — започна Лоис. — О, Клод, смяташ ли, че ще ми позволят да надникна вътре? Представлява неголямо укрепление в планината, капитане, на миля-две западно оттук. Ако щете вярвайте, но владетелите на Ранипур държат там богатствата си от край време. Злато, скъпоценни камъни… един бог знае какви съкровища. Говори се, че скъпоценностите са натъпкани дълбоко в специални каменни ковчежета, които опасват цялата зала… Разправят, че и до подмишницата да си напъхаш ръката в тези ковчежета, скъпоценностите пак няма да свършат!

— Типично за индийските принцове. За повечето от тях банките и другите западни методи на влагане и придвижване на капитали са непознати и със сигурност не се насърчават от правителството на Негово величество. Хидерабад може да купи цяла Европа, че даже ще останат малко джобни. А един господ знае каква е стойността на съкровищата на Ранипур — с известно любопитство заключи Клод.