Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Уволних се от армията с чин майор — продължи Джо — и понеже не съм роден за военен, реших да премина в полицейските части.

— Звучи странно, не мислите ли? Нямаше ли кой да ви посъветва да не го правите? Да кръстосвате улиците и да арестувате хлапета, откраднали ябълки — не е ли малко скучничко след четири години война с кайзера?

— Бих казал, приятно скучничко — ухили се Джо. — Никога не ме е блазнила мисълта за кариера на професионален военен. Освен това за нула време се издигнах и загърбих арестите на крадци на ябълки. За лондонския регион по принцип се назначават двама капитани. Аз бях третият — със специални правомощия.

Лоис го слушаше с явен интерес, така че той продължи.

— След войната много военнослужещи се завръщаха обратно в цивилизацията и им беше изключително трудно да се адаптират. Животът на мнозина бе унищожен, позициите им в обществото — узурпирани, имуществото им — разпиляно, финансите им — прахосани… Какво им оставаше на тези хора? Със старателно възпитаваната им способност да убиват и да оцеляват и със загрубялото им чувство за морал, върху което да положат основите на бъдещото си съществуване. Вероятно ще бъдете шокирана, но не и изненадана да научите, че част от тези обучени убийци поеха по пътя на престъпленията и насилието.

Лоис кимна.

— И кой би могъл да се справи с тази нова порода престъпници, произхождащи от висшите кръгове на обществото? Непохватните полицайчета със сини пелеринки, дето обикалят улиците на колела? Едва ли. Представете си, ако обичате, че сте изпратен в голямо извънградско имение или в апартамент в Олбъни, за да зададете някой и друг въпрос на почитаемия Фрути Федърстънхо. Полицаят би следвало да се представи на парадния вход, да изтрие обувките си и ако има късмет, икономът може и да уведоми господаря си за присъствието на Закона, като междувременно покани господин полицая на чаша чай и парче домашен сладкиш…

— Естествено. Докато господин капитанът, мъж от сой и добре образован, ще пристигне в дома на почитаемия извършител на подлото деяние и ще разговаря с него като с равен… — довърши ентусиазирано Лоис, схванала мисълта му.

— Именно! Аз лично съм избирал хората в екипа си и разполагам с правомощия, дадени ми лично от началника на полицията сър Невил Макрийди. Между другото, той е близък приятел на сър Джордж Джардайн и твърде сходен нему по разбирания.

— Ясно. Но какво все пак правите в Индия? Сигурна съм, че в Лондон имат крещяща нужда от вас. Как са успели да ви прежалят?

— Бях изпратен при сър Джордж за половин година в качеството ми на съветник и лектор в калкутската полиция. Но процесът, както се оказа, бе двупосочен. Аз научих от тях толкова, колкото и те от мен. Е, видно е, че командировката ми се проточи още известно време. Сър Джордж непрекъснато ми намира работа по заплетени случаи.

— Значи затова сте тук? — попита Лоис с меден гласец. — Да очакваме ли да отведете някой от нас в белезници?

— Не. Тук съм в отпуск. Сър Джордж бе така добър да ми даде една седмица почивка, за да присъствам на лов на тигър.

— О, струва ми се, че няма само да присъствате, Сандиландс — чу се гласът на Клод откъм вратата. — Видях пушката ви! С такова нещо можете да застреляте в окото дори човек на луната! Не се подвеждай по привидната му скромност, Лоис. Направих си труда да поръчам да проверят досието му. Аз съм доста предпазлив човек, капитане. Оказа се голям кавгаджия. Внимавай, Лоис! Нямаш никакви шансове, ако си решила да го преметнеш на бридж.

Джо за пръв път присъстваше на размяна на реплики между двамата Вивиан и с любопитство забеляза внезапната нежност в гласа на Лоис, когато запита съпруга си как е минала сутринта му. Изразителното й лице не можеше да скрие неизречения въпрос под думите и Клод откликна с мила усмивка и едва забележимо кимване. След което изрече на глас сбит и точен отговор, като не допусна гостът им да остане извън разговора, а очите му — Джо нямаше как да не забележи — следваха жена му из цялата стая. Би определил връзката им като крепка и искрена.

Озарен от присъствието на Клод, разговорът, който едва креташе, потръгна по-гладко и непринудено.

— Предполагам няма да имате нищо против, Сандиландс — подхвърли Клод колебливо, — ако разкажа на Лоис за скромната церемония в тронната зала, на която присъствахме сутринта? Тя отприщи цял порой от неща, които трябва да се свършат незабавно, та още не съм имал време да информирам съпругата си за решението на махараджата! Скъпа моя, избраникът е Бахадур!