Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Но остава въпросът защо Бишан е променил дозата си?

— Именно. На пръв поглед това е най-обикновен нещастен случай… Но кой му е осигурил опиум, който така да му притъпи сетивата, че да го накара да влезе в клетката в подобно състояние? Физическият убиец е пантерата — в това няма съмнение. Но кой е реалният извършител?

На върха на езика на Джо беше кацнало едно име.

Едва устоя на порива да отговори на въпроса на доктора и да сподели с него бушуващите в главата му мисли. Интуицията му подсказваше, че сър Хектор би могъл да стане негов активен съконспиратор, да изслуша с удоволствие възмутителната му хипотеза и да изрази мнението си по нея. Спомни си за Чарли Картър, началника на полицията в Симла, и установи, че му липсва здравият разум на приятеля му, познаването на обстановката, подкрепата. Но засега беше най-добре да запази мълчание. Овладя въодушевлението си от факта, че току-що положи поредната тухла в градежа на хипотезата си по случая. Ако наистина разсъждава в правилната посока, значи откритието му е тъй значимо, че има само един човек, достоен да бъде запознат с него. И това е фигурата, която държи невидимите поводи на властта в Индия, сивият кардинал: сър Джордж Джардайн. Но Джо все още не можеше да посочи категорично убиеца на принцовете, така че не му беше времето да информира сър Джордж.

Беше наясно с рисковете от съсредоточаването върху една хипотеза за сметка на всички останали. Въпреки това беше категоричен, че изкусителната цялостност и опростеност на тази му хипотеза няма да му попречи да продължи да разследва случая и по други нишки. Чувстваше се потиснат от факта, че няма възможност да проведе истинско разследване по всички правила на полицейския занаят. Беше тук с ограничени правомощия, които не му позволяваха нищо повече, освен да кръжи в периферията на местопрестъплението и да събира откъслечна информация от случайни хора, проявили добра воля. И не си правеше илюзии — знаеше, че някои от фактите и впечатленията, доверени му по този начин, могат да се окажат вятър и мъгла, да го заблудят и разсеят като фокусите на невръстния магьосник в Суригаргх.

Въздъхна и благодари на сър Хектор за свидетелските показания и споделените тревоги. За пореден път го увери, че Скотланд Ярд ще подкрепя категорично всички негови действия и го насърчи да продължава да действа все така инициативно. Тъкмо се канеше да си върви, когато внезапно му хрумна нещо.

— Сър Хектор, питам се… не знам доколко сте близък със семейството на махараджата… но да имате представа дали Бишан е бил женен? Какво е семейното му положение?

В първия момент възрастният доктор изглеждаше изненадан.

— Да, разбирам защо се интересувате — отвърна той бавно. — Вероятно само непредубеден човек може да види нещата от такава гледна точка. Мисля, че съм чувал нещо за съпруга, но не и за потомство. — Прокашля се, огледа се смутено и накрая додаде: — Не се славеше като особено привързан към жена си мъж, ако разбирате какво имам предвид. Но за повече подробности ще трябва да попитате някой по-сведущ, Сандиландс. Как да ви кажа, ние, лекарите, постепенно губим вкуса си към пикантните истории в живота на хората. Съжалявам, приятелю… Наистина ми се иска да помогна… — След като помълча известно време, заключи замислено: — В крайна сметка това означава, че Удай е обречен да не види внук. Тъжна история. Той е човек, който цени рода си… Не само той, разбира се.

На сбогуване Джо му кимна с глава, а докторът импулсивно го стисна за ръката.

— Искам да ви помоля нещо, Сандиландс — няма да забравите, че владетелят има и трети син, нали? Би било непростимо да се случи нещо и с този буден младеж.

— Не се тревожете, сър — отвърна Джо след кратък размисъл. — Интуицията ми подсказва, че младият Бахадур е в пълна безопасност. Вече.

Говинд вече очакваше Джо пред вратата, за да го отведе към мястото на следващата му среща. Пътьом се отбиха в апартамента, за да може англичанинът да вземе душ и да смени потните си риза и панталони с чистия кат, приготвен на леглото му. Ленени панталони, бяла риза, фишу, което в първия момент не забеляза, и елегантен жакет, взет на заем от гардероба на сър Джордж. Случаят май беше достатъчно официален и в Англия би се появил на прага на Лоис с букет цветя, но тук? Запита се какъв ли е протоколът.

— Говинд? Редно ли е да занеса на домакинята скромен подарък? Какво ще кажеш?

— Според мен, сахиб, госпожа Вивиан би приела сувенир от вас с огромно удоволствие, дори би го очаквала. Вероятно не цветя. С цветя тя се е обградила… — Замисли се за момент, а Джо го изчака да намери търсената дума. — … преизобилно! — додаде индиецът, доволен от находката си. — Ще се убедите сам! Но госпожата обича да чете. И винаги с огромно удоволствие приема всичко, което й напомня за родината. — Усмихна се, изгледа Джо изпитателно и събра смелост да продължи напред. — Доколкото знам, в багажа на сахиб има някоя и друга книга, при това нови заглавия и от любимия й автор. За нея би било огромна наслада да се окаже притежател на — да речем — „Безразсъдната Джил“ на П. Г. Удхаус.