Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Помага ли ви някой? — подхвана Джо. — Така като гледам, сте си оборудвали малка болница…

— Всъщност наистина има кой да ми помага. Обучавам цяла група младежи. Много са талантливи. Макар че в началото ми беше доста трудно да направя избора си. Как да ви кажа, тук медицината е малко по-различна. Нарича се аюрведа. Листа, билки, корени — такива неща. Боя се, че дворцовият лечител не е останал особено доволен от появяването ми на хоризонта, но какво да се прави — в някои отношения махараджата споделя западния начин на мислене. Сам реши да ме повика, за жалост твърде късно. А смъртта на двамата му синове изстиска до капка волята му за живот, ако мога така да се изразя. Такъв удар би бил ужасен за всеки родител, а за човек, комуто остават броени седмици живот, е направо смъртоносен. Честно да ви кажа, доста се притесних, като видях как състоянието му рязко се влоши, след като синовете му паднаха с прекършени криле един по един. Такива нещастия направо те завличат на дъното. Противоестествено е децата да си отиват преди родителите. Мнозина от нас научиха този тъжен урок през войната, знаете… — Гласът му замря.

— Значи не можете да направите нищо, така ли, сър?

— Абсолютно нищо. Когато е необходимо, давам болкоуспокояващи, ама и от тях няма особена полза. Те имат доста ограничено действие, както ще видите сам. В крайна сметка може да се окаже, че за тази крайна фаза най-ефикасни са местните аюрведически лекове. — Смръщи чело и продължи: — Опитвам се да понауча едно — друго за тази медицинска практика и трябва да ви кажа, че съвсем не става въпрос за шашмалогии и шарлатанство, както вероятно си мислите. Ни най-малко! Видях някои наистина забележителни неща… Махараджата винаги носи със себе си една доза за случаи, в които положението стане наистина нетърпимо.

— Имате предвид, че може да се самоубие ли? — попита Джо притеснено.

— Не, не. — Сър Хектор поклати глава и се усмихна. — Точно обратното. Това чудо се нарича хирания гарбха. Представлява смес от чисто злато — да, метала, един бог знае какво го правят, за да го претопят и да го направят годен за храносмилане, — джинджифил и други живителни билки. Ако я изпие човек на смъртен одър, му дава достатъчно сили, за да може да си каже последната дума. Използвали са го (представете си при какви обстоятелства!), за да изтръгнат отговор на въпроси от изключителна важност, като например къде е скрит ключът от хазната. При удобен случай с голямо любопитство бих изследвал въздействието му върху човешкия организъм. Може дори да напиша статия по този въпрос… Но не смъртта на махараджата ме подтикна да пожелая среща с вас — завърши многозначително той.

Джо отпи от уискито си и зачака.

— Гложди ме смъртта на двамата синове. Е, разбира се, всички са разтревожени. И от присъствието ви сред нас, Сандиландс, съдя, че съответните власти също са разтревожени. Прав ли съм?

— Да, сър, наистина е така. И се питахме дали не разполагате с някаква информация по двата случая — имам предвид медицинска информация, — която би ни помогнала да разнищим нещата?

— Трудна работа. Както знаете, индусите не са по аутопсиите. Изобщо не ми е и хрумвало да си правя устата да аутопсирам някой от принцовете, пък и в крайна сметка причината за смъртта и при двамата беше съвсем ясна. Но помня, че Удай ме помоли да огледам трупа на по-големия му син, Бишан. Не ми възложи да направя аутопсия в прекия смисъл на думата. По-скоро го интересуваше конкретен въпрос.

— А именно…?

— Нищо особено — дали момчето е страдало. Толкова.

— Звучи нормално този въпрос да вълнува един баща.

— Да, разбира се, всеки би се запитал това. Но все пак има нещо, което ме заинтригува в цялата ситуация. — Сър Хектор кимна към масата в средата на стаята. — Преди да предадат тялото на оплаквачките, го докараха тук. Нали са ви известни обстоятелствата около смъртта?

— Разкъсан от дива пантера, доколкото чух.

— В тясна клетка — да. Както можете да си представите, тялото беше на пихтия. Раздрана плът, едната ръка откъсната… звярът явно е бил гладен — започнал е да яде плячката си. Но вие сте ловец и е излишно да ви казвам, че пантерата убива чисто. Един удар би бил достатъчен да приключи с жертвата. Мисля, че идентифицирах смъртоносния удар. В гърлото. Точно според очакванията. Последвалото обезобразяване изглеждаше потресаващо, но нещастникът всъщност вече е бил мъртъв.

— Значи отговорът за Удай Сингх е бил, че синът му не е страдал и не е умрял от незаслужено ужасна и мъчителна смърт?