Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— Може да се каже. Но ми направи впечатление друго. Тъканите бяха зле увредени, така че не мога да го твърдя със сигурност, но имаше белези за прием на голяма доза опиум: силно стеснени зеници, обезцветяване на езика. Каквото и да се говори, Бишан не беше толкова глупав. Вземаше опиум всяка сутрин, както правят мнозина раджпути. И това не им оказва кой знае какво влияние. Във всеки случай не по-силно от уискито, което пием в момента с вас. — Вдигна чашата си към Джо и предложи да му сипе второ. — Опиумът ги зарежда със сили за през деня. Но определено не отслабва зрението и слуха им. В нормална ситуация Бишан не би пропуснал да забележи, че челюстите на пантерата не са зашити и че от лапите й стърчат нокти.

— Тоест ситуацията не е била нормална?

— Ами как да ви кажа, прецених, че има нещо нередно в цялата история, така че повиках личния му слуга, който винаги е бил около принца сутрин, и му зададох няколко въпроса. Звучи лесно, но всъщност не е така. Тези принцове са заобиколени от свита от верни до гроб слуги, които за нищо на света не биха изменили на господаря си. Това е в кръвта на раджпутите — готови са да защитават владетелите си до последна капка кръв въпреки допуснатите грешки. Както и да е, най-накрая попаднах, на когото трябва, спечелих доверието му и получих нужната ми информация… Надявам се, че не съм размътил водата…

— Напротив, постъпили сте по възможно най-правилния начин.

— Радвам се, че го казвате. Както и да е, та значи, попитах го каква доза опиум е взел господарят му онази сутрин… Накарах го да ми опише как протича една обичайна сутрин на Бишан. Човекът потвърди, че опиумът е бил част от задължителния сутрешен ритуал на господаря му, както повелява местната традиция… Ето… вижте сам.

Сър Хектор отвори едно чекмедже, извади малък предмет и го пъхна в ръката на Джо. Оказа се жълто топче, което Джо огледа с интерес.

— Приемат го в този вид.

— В менюто на „Риц“ май не го предлагат.

— И слава богу! Варят го в мляко и захар, за да убият лошия вкус.

— Как, по дяволите, го приемат?

— Ами вземат ей това — сър Хектор показа хаванче с овална форма. — Надявам се, Сандиландс, няма да останете с впечатлението, че винаги имам подръка всичко това. Позволих си да взема необходимото от стаята на Бишан… Слагат топчето в хаванчето и го счукват. После му сипват малко вода, прецеждат го и го пият. Става далеч по-бързо и действа мигновено, не е като да го пушиш през наргиле, което е другата възможност.

— Откъде си го е набавил? Кой му го е доставил?

— По този въпрос всичко е ясно. Предполагам ви е ясно, че не е кой знае колко трудно. Човек може да си го купи от всеки пазар, но конкретно Бишан си го е доставял от едно местно племе, бишнои, които живеят на юг, близо до Джодпур. Бишнои са земеделци, пацифисти, обичат природата, кланят се на дърветата.

— И снабдяват двореца със странни субстанции?

— При това от поколения. Както се оказа, Бишан е вземал по-мека доза години наред. Бил привикнал към нея и организмът му я понасял сравнително добре. Но в един момент, така твърди слугата, два дни преди да умре, Бишан го помолил да приготви питието му с друга субстанция. Дал му кутийка с три топчета опиум и заръчал да му бъде приготвено едно от тях — по обичайния начин. По въздействието върху господаря му слугата преценил, че опиумът е по-силен. Бишан лежал проснат по гръб почти цял ден. Възстановил се, а на следващата сутрин с охота повторил същата процедура. Този път го понесъл по-добре, извършил обичайните си сутрешни ритуали, включително слязъл при пантерата. И последствията били фатални. Топчето, което държите в ръката си, е третата, последна доза от специалната партида. Интересно би било да се проучи как точно се е сдобил с тях. Не мисля, че му ги е доставил словоохотливият слуга. Щом се усети накъде бия, човекът изпадна в паника. Направо се разтрепери от страх. Беше решил, че съм го заподозрял в съучастие в нечестиви дела, и вече си представяше как го посещава Аджит Сингх и бодрата му свита. Някак си успях да го поуспокоя и да му покажа, че нямам лоши намерения спрямо него — че любопитството ми е чисто медицинско. На всички е известно, че се интересувам от индийска медицина, така че му прозвуча убедително.

Взех мострите и направих някои проби в кабинета си. И определено мога да кажа, че намерих разлики. В новата кутийка имаше хапчета, съставляващи доза, която би парализирала всеки, който я погълне. — Замлъкна за миг, после продължи: — Поглъщайки една от тези конски дози, Бишан е влетял като вихър в клетката на пантерата. И е бил толкова замаян, че изобщо не е забелязал промяната, преди звярът да му разкъса гърлото. А дори тогава едва ли е усетил болка. И така, отговорът ми на въпроса на махараджата беше: не, милорд, синът ви не е страдал.