Барбара Клевърли - Тигър в двореца

— А там, в планината, не е ли малко… несигурно? — попита Джо. — Районът ми се струва разбойнически. Нали пообиколих малко тази сутрин със самолета.

— От хазната никога нищо не е изчезвало — така съм чувал. Охранява я местна фамилия планинци. Пускат само притежателя на ключа. Удай ми е разказвал, че по принцип му позволяват достъп от време на време да нагледа богатствата си, но определено не го правят особено охотно. Не е като да разгледаш съкровищата на короната в лондонската „Тауър“ срещу билетче от две пени — рече той и поклати глава към Лоис в игриво предупреждение.

Влезе слуга и обяви, че обядът е сервиран, и тримата се отправиха към проветрива трапезария с изглед към северна веранда, облъхвана от лек ветрец откъм езерото. Джо се спря, възхитен от пейзажа, ограничен от колони под широки каменни арки.

— Красиво, а? — проследи погледа му Лоис. — Мога да гледам до безкрай това езеро. Трябва да ни гостувате привечер, капитане, за да видите животните. Тук идват на водопой какви ли не създания. Всякакви видове елени, но наред с това и хищници и диви камили. А птичите рояци са направо вълшебни! Ятата патици са толкова гъсти, че спуснат ли се над езерото, не се вижда отсрещният бряг.

— Доколкото мога да видя, гледката от дома на съседите ви е още по-впечатляваща. Живее ли някой в този симпатичен малък павилион? Ей там, дето сякаш е изникнал от водата? Говоря за бялата къща с резбованите прозорци.

— Да, живее — отвърна Клод. — Владетелят я предостави на третата си жена като сватбен подарък. Когато Шубхада дойде да живее тук, настоя да има собствено жилище — зенанът не е подходящ за нея. Така че сега живее тук, на дискретно разстояние от суетнята на дворцовия живот, в уединение, каквото, мога да ви уверя, човек не би могъл да постигне в двореца. Мъдър ход! Освен това момичето прояви находчивостта сама да си избере прислуга, повечето направо от Лондон и Париж, верни като кучета. Повярвайте ми — от нейната къща не излизат никакви клюки! Шубхада може да крои държавен преврат и никой навън да не разбере.

За изненада на Джо, обядът беше от индийски ястия. Лоис обясни, че и двамата с мъжа й обичат индийската кухня, освен това имат превъзходен индийски готвач, патан от северните провинции, майстор на подправките и деликатесните ястия, без да прекалява с лютивото, непривично за английския вкус. След като Джо опита красиво аранжираните купчини ароматни ястия с пилешко, агнешко и зеленчуци, се съгласи, че никога не е опитвал нещо по-вкусно.

— Кажете, Сандиландс — подхвана Клод към края на обяда, когато запалиха пури и им бе сервирано кафе, — какво ви изстреля към Суригаргх тази сутрин? Да разбирам ли, че проявявате задълбочен интерес към традиционното изкуство на шектавати?

— Вярно е, интересувам се! Макар че преди да се озова там, нямах ни най-малка представа какво ме очаква. Наистина е удивително! Невероятно любопитно и сигурен съм, напълно непознато за външния свят.

— И аз така съм чувал. Хавелите са доста отдалечени, а за човек, който не разполага с камила или със самолет, са направо недостъпни. Но отговорът ви ме разочарова — защо не започнете отначало. Надявах се да споделите с мен, че сте надушили прясна следа и сте се хвърлили като хрътка по нея, за да разкриете кой в крайна сметка изтребва престолонаследниците.

— Не ми влиза в работата — отвърна категорично Джо. — Въпреки че вие ме назначихте. Просто придружавах капитан Мърсър, който е силно притеснен за местонахождението на механика си Али. Той е първи в списъка му на хора, способни да извършат прерязването на кабелите — перфектно изпълнение! Капитан Мърсър твърдеше, че човекът се върнал в родния си град. Надявахме се да го намерим там.

— И успяхте ли?

— Опасявам се, че не. От него ни вест, ни кост. Никой не потвърди информацията на Аджит Сингх, че е заминал за Делхи.

— А всички ние знаем какво означава това — въздъхна Клод. — На мене ми се струва, че клетият Али е заминал на дъното на езерото да храни крокодилите.

— Крокодили ли?

— Ами да. Езерото е пълно с доста хищни екземпляри от тая пасмина. Броят им се контролира много внимателно. Сигурен съм, че са доста полезни. Вижте, Сандиландс, никак не съм доволен от развитието на нещата напоследък. Надушвам предумишлени действия, които изобщо не са ми по вкуса. Душата си давам за новия ми повереник, Бахадур, и се надявам да видя как разцъфва. Не ми се ще да свърши като вкусна плячка за крокодилите, а след като господарят оповести волята си, малкият може да се превърне в нечия цел.